Розамънд Лъптън - Сестра

Затвори.

— Тя често ли ви пишеше? — пита господин Райт.

Питам се дали интересът му е искрен, или въпросът му има някаква конкретна цел.

— Да. Обикновено когато знаеше, че няма да одобря нещо. Понякога, когато просто имаше нужда да подреди мислите си и ме използваше за мълчалив слушател.

Не съм сигурна дали ти е известно, но аз винаги съм харесвала твоите монолози. Въпреки че често ме изкарват от търпение, чувството да бъда лишена от ролята си на критик е освобождаващо.

— Полицията ми предостави копие от писмото й — казва господин Райт.

Съжалявам. Трябваше да предам всичките ти писма на полицията.

Той се усмихва:

— Писмото за хората ангели.

Радвам се, че се е осведомил какво е важно за теб, а не само за онова, което е важно за разследването му. Аз пък нямам нужда от писмото, за да си спомня тази част от него:

„Всички тези хора, хора, които не познавам, за които изобщо не бях чувала, работят час след час, ден след ден, година след година, за да открият лек. В началото изследователската работа е била финансирана изцяло от дарения. Наистина има ангели, хора ангели в бели лабораторни престилки и поли от туид, които организират забавни надбягвания, продават кейкове и събират помощи, за да може един ден някой, когото никога не са срещали, да може да излекува бебето си.“

— Писмото й ли бе причина да намалеят страховете ви във връзка с терапията? — пита господин Райт.

— Не. В деня, преди да го получа, в американската преса излязоха резултатите от експерименталната генна терапия. Във всички вестници и по телевизията се говореше за генното лечение на муковисцидозата, разработено от „Хром-Мед“. Но имаше безброй много снимки на излекувани бебета и твърде малко научни данни. Дори в рекламните издания изразът „бебето чудо“ се използваше далеч по-често от „генно лечение“.

Господин Райт кима:

— Да. И тук беше същото.

— Но в интернет също беше пълно с информация, което означаваше, че можех да проуча нещата подробно. Открих, че изследването всъщност е покрило всички регулативни критерии. До момента в Обединеното Кралство са се родили двадесет бебета, излекувани от муковисцидоза и напълно здрави. Майките не страдаха от някакви странични ефекти. Бременните жени в Америка, чиито деца бяха засегнати от гена на кистозната фиброза, умоляваха да бъдат включени в програмата. Осъзнах какъв късмет е извадила Тес, че са й предложили този шанс.

— Какво знаехте за „Хром-Мед“?

— Че са много надеждни и че години наред са се занимавали с генни изследвания. Също, че са платили на професор Росен за неговата хромозома, а после са го наели на работа и са му създали условия да продължи с проучванията си.

Което позволи на твоите дами в поли от туид да престанат да събират помощи.

— Също така изгледах около половин дузина телевизионни интервюта с професор Росен, откривателят на новия метод на лечение.

Знам, че не би трябвало да е така, но именно професор Росен промени мнението ми относно терапията, или поне ме накара да преодолея скептицизма си. Спомням си за първия път, когато го видях по телевизията.

За сутринта, в която телевизионната водеща измяука въпроса си към него:

— Е, професор Росен, какво е усещането да сте „човекът зад чудото“, както ви определят някои хора?

Седналият срещу нея професор изглеждаше като абсурдно клише с очилата си с телени рамки, тесните си раменца и рошавите си вежди; без съмнение бялата му престилка висеше някъде наблизо, извън обсега на камерите.

— Съвсем не е чудо. Отне ми десетилетия работа и…

Тя го прекъсна:

— Наистина.

Изречението й завършваше с точка, но той не го разбра и го прие като покана да продължи:

— Генът на муковисцидозата е разположен на седма хромозома. Произвежда протеин, наречен трансмембранен регулаторен протеин на кистозната фиброза.

Тя приглади тясната права пола над изваяните си крака, усмихна му се:

— Ако може да чуем по-опростената версия, професор Росен.

— Това е опростената версия. Създадох изкуствена микрохромозома…

— Наистина не мисля, че нашите зрители… — започна тя, размахвайки ръце, сякаш всичко казано до тук беше извън границите на човешкия разум. Поведението й ме дразнеше и бях доволна, че дразнеше и професора.

— Зрителите ви имат мозъци, нали? Моята изкуствена хромозома може без никакви рискове да пренесе нов здрав ген в клетките.

Помислих си, че някой вероятно е трябвало да го научи как да представя знанията си на елементарен език. Изглежда професор Росен беше разтревожен от това и не можеше да продължава по същия начин.