Богомил Райнов - Умирай само в краен случай

Той замълчава, захвърля отдавна угасналата угарка на пурата и за да ми даде време да премеля казаното, посяга към кутията върху масичката, взема нова пура, щраква масивната сребърна запалка и запушва.

— Тази операция ще мине като всяка друга. А заедно с нея би трябвало да минете и вие или както сам се изразявате, да получите съответната премия. В случай обаче че проявите достатъчно разум и добра воля, аз съм готов да ви предложа друго: да ви предложа постоянна работа, която ще ви отърве от участта на комарджията и от неизбежната катастрофа.

Настъпва нова пауза и тишината в кабинета е такава, че съвсем ясно се чува пращенето на дървата в камината. Размислям, напрегнато или ако щете, акуратно подхранвам израза на напрегната размисъл върху лицето си.

— Думите ви звучат изкусително — признавам най-сетне. — Но това засега са само думи.

— Съвсем вярно — кима Мортън. — И дори могат да си останат само думи. Всичко зависи от вас. Всичко зависи от туй, как ще се справите с първата поставена ви задача. Първата задача — това ще бъде вашият приемен изпит, мистър Питър.

— Разбрах — кимам на свой ред. — Слушам ви.

Едва в тоя момент домакинът се сеща за домакинските си задължения и запитва:

— Ще пиете ли нещо?

— Ако пиете и вие.

Няколко минути по-късно горилата с раираната жилетка поставя върху масичката подноса с неизбежната бутилка скоч и неизбежната кофичка лед и се отдалечава.

— А сега, да пристъпим към самата задача — произнася Мортън, вече с чаша в ръка. — Както вече сте разбрали от записа на оня злополучен разговор, нашето желание е следната пратка да бъде възможно по-масивна. Тук, разбира се, възникват неудобствата на новата ситуация. Разкритието, направено от Дрейк, може би ще го накара да се въздържи от голяма партида. Но то може и да се окуражи при една тактична намеса от ваша страна. Тезата ви трябва да бъде следната: да използуваме без протакане последната възможност, преди ЦРУ да е осуетило плановете ни. Ясно ли е?

— Напълно.

— Тогава минавам към втората част от задачата. Необходима ни е точна информация за хода на операцията: кога стоката ще бъде докарана с парахода и кога ще пристигне във Виена. Първата част на тая информация, е, мисля, в ръцете ви, защото вие изпращате съобщенията.

— Да, но след като Дрейк ми ги продиктува.

— Естествено. В такъв случай, щом Дрейк ви ги продиктува, тутакси ще ми ги съобщите. Остава, значи, втората част…

— Тя е и най-трудна. Нямам никакъв достъп до кореспонденцията на Дрейк.

— Ще имате достъп, не се безпокойте — промърморва нехайно Мортън. — Не искам да ви наскърбявам, но когато наближи времето да получим съобщението, Дрейк вече няма да бъде между живите.

Той почерпва гърлото си с малко скоч, оставя чашата върху подноса и добавя:

— И още нещо, мистър: вие разбирате, че не само сигурността на операцията, а и собствената ви сигурност зависи изцяло от дискретността ви. Това е нещо съвсем елементарно, обаче все пак съм длъжен да ви го напомня.

Домакинът вече се е вдигнал от креслото, тъй че аз също се вдигам, оставям чашата върху подноса и поемам подадената ми вяла ръка.

— И не забравяйте, че това е приемният ви изпит, мистър — напомня ми Мортън на прощаване.

— Няма ли да е прекалено нахално от моя страна, ако запитам с кого все пак имах честта да разговарям? — казвам, преди да се оттегля.

— Нима не знаете? — учудва се домакинът.

— А откъде мога да знам?

— Да, наистина — съгласява се той. — Името ми е Мортън, а ето и телефонът ми…

Той се присяга към бюрото, взема от там визитната си картичка и ми я подава:

— Запишете си го в главата. Няма смисъл да носите у себе си веществени документи.

— Записах го — избъбрям, като му връщам картичката.

Това е и краят на разговора. Впрочем, не съвсем. Защото едва съм хванал ръчката на вратата, когато наново чувам зад гърба си гласа на Мортън:

— Кой беше номерът на телефона ми, мистър Питър?

Казвам му го.

— Значи имате добра памет. Това е хубаво. В такъв случай вероятно ще си спомните и какво точно сте правили миналия петък вечерта…

— Петък вечерта?… — повтарям, като си придавам вид на човек, ровещ се в паметта си. — В петък вечерта бях точно там, дето одеве ме прибраха вашите хора.

— Сам или в компания? — продължава да любопитствува домакинът.

— В компанията на една дама.

— Е, щом е дама, нека не нарушаваме кавалерската дискретност. И вие прекарахте при тая дама цялата нощ?