Богомил Райнов - Умирай само в краен случай

Сега вече мога спокойно да слушам тоя мелодичен глас, без да се чувствувам в неловкото положение на експонат от рекламна витрина. Задоволството ми обаче не трае дълго. Едва приключила първия куплет, Линда прави кръгом, прекосява с няколко бързи крачки дансинга и като поставя ръка на рамото ми, подхваща рефрена на песента:

Опитвам се, естествено, да я смъмря с поглед и да й подскажа да се разкара, но тоя меланхоличен глас и тия синьо-зелени очи така настойчиво ми внушават, че в момента тя пее за мене, именно за мене и само за мене, та се усещам съвсем обезоръжен.

— Този път тя пя за вас, Питър! — обажда се лениво Дрейк, след като номерът свършва.

— Тя и първия път пя за мене.

— Не. Първия път, не. Обаче сега пя наистина за вас. Добре че не вие ще плащате сметката. Иначе бих ви накарал да платите и нещо отгоре за песента.

Линда изпява и следващите си четири песни. С този обилен репертоар тя представлява нещо като гвоздей на програмата и водораздел между двете порции стриптийзи, от които втората, през по-късните часове, е значително по-безсрамна от първата. Но певицата определено бие по успех всички шампионки по събличането, може би донейде и поради простото обстоятелство, че хората, дошли тук, за да се наситят на безсрамия, нямат нищо против да се покажат като порядъчни любители на лирическата песен.

— Поканете я на масата, Питър! Възпитанието изисква да покажете, че оценявате жеста — подтиква ме Дрейк.

И не толкова поради грижа за възпитанието, колкото за да не противореча на шефа, а може би — де да знам — и по някоя добавъчна причина, сподирвам Линда зад кулисите и формулирам поканата.

— Дрейк ли ви изпрати? — запитва тя подозрително.

— Кой друг. Но сърдечно погледнато, поканата е моя.

— „Сърдечно погледнато“? Вие вече почвате да си служите и с чужди думи, Питър…

Тя идва, разбира се, и предполагам тъкмо навреме, защото в репликите между Дрейк и Бренда наново са почнали да бляскат искри.

— Да, знам, скъпа, че вие сте истинска богородица — мърмори лениво шефът, като с разсеяно движение плакне леда в чашата си, — но какво да се прави, когато някои типове не могат да оценят целомъдрието ви и дори са готови на известни волности…

— Престанете, Бил!

— Разбира се, аз отлично разбирам логиката ви: вие с основание се боите, че ако не допускате нарушения, ще престана изобщо да ви обръщам внимание…

В тоя момент обаче той се сеща за мис Грей и възклицава:

— Вие винаги сте безупречна, Линда, обаче тоя път бяхте и покъртителна! Да се надяваме, че и Питър го е забелязал.

— Боя се, че Питър не е в състояние да оцени една песен — отвръща мис Грей.

— Но предполагам не е дотам сляп, че да не оцени един поглед. Какъв поглед само бе това! С такъв подобен поглед някога и Бренда ме свали, в годините на моята невинност…

— Ако се не лъжа, това е станало преди около пет години — подхвърля певицата. — Нима чак до такава зряла възраст сте запазили невинността си, мистър?

— Уви, да, скъпо дете… — въздъхва страдалчески Дрейк. — Дори, ако не се боях от острия слух на Бренда, бих ви пошепнал едно признание…

Той престорено снишава глас, ала произнася достатъчно високо:

— Аз и досега съм невинен, Линда! Невинен и наивен като последния глупак.

Бренда не дава вид да е чула нещо, сякаш рижият наистина е пошушнал признанието си в ухото на мис Грей, а не пред цялата маса. Изобщо от тук нататък тя явно се пази да дразни шефа и предпочита позата на безучастен свидетел. Може би усеща, че почва да губи влиянието си над стария Дрейк, а може би просто смята, че не бива да се разправя с пиян човек.

Това дава възможност на пияния човек да подхвърли още някоя и друга съвсем невинна реплика по адрес на тая богородица Бренда, додето най-сетне оркестърът не гръмва наново, за да обяви началото на втората и най-разюздана част от програмата.

Когато подир два часа излизам от задименото кабаре, за да изпратя Линда, въздухът на Сохо ми се струва свеж като озон. Вече е късна нощ или ако щете ранна заран и ние поемаме по пустата ярко осветена улица към Чаринг крос.

— Бедната Бренда… — промърморва на себе си певицата.

— По същата логика би могло да се каже и „бедният Дрейк“. Ако може да се вярва на намеците му, тя упорито му слага рога.