Александра Маринина - Сибирски тайни

Даша най-сетне бе престанала да оплаква преждевременната кончина на тъй скъпата на мъжа й чаша и разговорът продължаваше, докато всички пиеха чай. Коротков задаваше уточняващи въпроси, Саша даваше подробни инструкции.

Към края на вечерта Настя Каменская окончателно схвана, че нежеланието й да замине за далечния сибирски Вербицк не е срещнало у никого от присъстващите нито разбиране, нито подкрепа. Дори Ирина не взе нейната страна, макар че по принцип би трябвало категорично да е против продължителното отсъствие на Коротков: откак Юрка спечели в съда делото срещу своя син алкохолик и неговата пропила се съпруга и родителските им права бяха отнети, той получи правото да отглежда внучката си. И оттогава Ирина постоянно трябваше да съгласува графиците на своите снимки със заетостта на мъжа си. Бабата на Анечка — първата съпруга на Коротков, винаги беше готова с радост да вземе детето при себе си, ала по време на съдебните дела за упражняване на родителските права отношенията между бившите съпрузи така се обтегнаха, че и Коротков, а още повече Ирина гледаха да избягват контакти с Ляля. Вярно, имаха бавачка, но все пак едно е съпругът всяка вечер да се прибира у дома, макар и късно, и съвсем друго — да бъде в командировка незнайно за колко време. Ама и Стасов… Предател! Саня специално е поканил и него като шеф и работодател на Настя, и Чистяков, и Иринка, за да изслуша всички възражения и веднага да реши проблемите, ако някой изтъкне такива… Ама гъкна ли някой, възрази ли нещо? Не. Създаде се впечатление, сякаш всички освен нея просто са мечтали за това пътуване. Цялата рота марширува в крак, само тя, Настя Каменская, бърка стъпките… Впрочем, както обикновено.

— Какво така се натъжи, стара ми дружке? — попита Чистяков, когато се прибираха към Москва. — Нима чак толкова не ти се заминава?

— Не ми се ще — въздъхна тя.

— Защо? Темата ли не ти е интересна?

— Не знам — отнесено отговори Настя и в този момент изведнъж разбра, че бе казала чистата истина.

Така е, не знае защо не й се заминава. Просто не желае — и толкоз. Необяснимо е. Не иска да стои на летището, да лети със самолета, да спи в хотел, да пътува с незнайно каква кола с незнайно какъв шофьор… Иска да живее в гарсониерката, с която е свикнала, да се изтяга на своя диван, да се къпе в своята баня и да намира всички електрически ключове със затворени очи.

— Добре де — кимна Льоша, — като не щеш, така да е. Дори да не знаеш защо. Но Санка ти е брат, обичаш го, той ти е направил много добрини, тъй че не можеш да му откажеш. Значи, ще трябва да заминеш. Ето защо те питам: какво ти е, стара ми дружке?

— Когато не намираш у себе си желание, намери мотивация — унило отговори Настя. И жално помоли: — Льош, намери ми мотивация, а? Нещо не се справям сама.

— Като нищо! — разсмя се Чистяков, без да откъсва поглед от пътя. — Цели две, избери си която искаш или вземай и двете. Първата е интересът. Ново място, друга природа, други хора, други нрави, друга архитектура, друг акцент, местни жаргони. Та ти никога не си ходила там, не си виждала нищо подобно, не си чувала. Нима не ти е любопитно?

— Ами… не — завъртя отрицателно глава тя. — Никак даже…

— Тогава вторият вариант: Коротков няма да се справи без теб. Той работи за Саня, който му плаща заплата, и то солидна, Коротков трябва да я отработва. Самичък просто не може да изпълни тази задача. И не защото е глупав, а защото във всяка работа е нужно второ око, а най-добре и трето, и четвърто. Докато гледаш сам, рискът да изпуснеш нещо е голям. На Юрка при всяко положение му трябва още един човек. Кого можеш да предложиш за тази роля?

Настя не отговори. Нямаше какво да възрази.

— Е, това е — продължи Льоша след кратко мълчание. — Брат ти се нуждае от човек, равен на Юрка по опит и квалификация, с когото той ще се чувства комфортно, на когото може да има доверие. И най-важното — който може ей така, изведнъж, без протакане, да поеме на път в неизвестно направление и неизвестно за колко време. Кой освен теб отговаря на всички тези условия? Ще помогнеш и на брат си, и на своя стар приятел и колега. Малко ли е това като мотивация?

— Умен си, Льошка, до пълна невъзможност — усмихна се Настя. — Не отпъди съмненията ми, но пробуди чувството ми за дълг. Придума ме. Ще се обадя.

— На кого?

— Е, на кого може… Като начало — на любимия си брат, а после ще видим. Ако иска помощ, нека първо той ни помогне.

Тя извади от джоба на якето си телефона и намери в списъка на контактите нужния номер.