Александра Маринина - Сибирски тайни

След пътешествието с вертолет винаги му се повдигаше и го нападаше главоболие, ето защо по пътя от площадката до центъра на града обикновено Константин Кирилович изпадаше в отвратително настроение. Всички от най-близкото му обкръжение знаеха това и се съобразяваха. Не че в такива моменти пазеха любимия си началник от необходимостта да решава насъщни проблеми, не, разбира се. Никой не смяташе да го пази, нали затова беше кмет, народен избраник, поставен — не, настанен в креслото си, за да решава проблеми. Пазеха себе си: гледаха да не се навират в кабинета му без крайна необходимост, за да не си го изкара на тях.

От днешното пътуване до Перов кметът на Вербицк се прибираше разстроен и недоволен. Всъщност целта на посещението му при областните величия бяха поредните тежки пазарлъци за подготовката на федералната магистрала. Проектът щеше да бъде утвърден от правителствена комисия в Москва, тъй като средствата за строителството щяха да бъдат отпуснати от федералния пътен фонд, но разработката ставаше тук, в областта. И за момента съществуваха два варианта на този проект. А за утвърждаване в Москва щеше да бъде изпратен само един. Кой от двата? Ето това беше въпросът.

Смелков разполагаше с доста дебели връзки на областно ниво и сред най-близкото обкръжение на губернатора, но и противниците му, заинтересовани от другия проект, имаха не по-малко влиятелни познати. Силите бяха изравнени. И сега най-важното беше да спечели изборите във Вербицк и да остане на кметския стол втори мандат, защото думата на градоначалника при всички случаи е по-тежка от тази на изгубилия. Докато още не е ясно кой ще ръководи града в близките четири години, Смелков и основният му конкурент Горчевски са с приблизително еднакъв авторитет в очите на областните дейци. Щом обаче изборите отминат, ситуацията коренно ще се промени. Който е кмет, той е прав. Ако победи, Смелков ще успее да прокара онзи проект за магистралата, който му е нужен. Ако спечели Горчевски, за утвърждаване в Москва ще бъде представен съвсем друг вариант. И тогава всичко много ще се усложни. Ще стане опасно. И изобщо лошо. Според проекта, от който са заинтересовани опонентите на кмета, магистралата трябва да премине покрай Вербицк откъм северната му страна, точно през мястото, където сега е разположена фермата за норки, едната от двете в областта. Ще я ликвидират и ще продадат животните на безценица на Перовската ферма за отглеждане на животни с ценни кожи, която отдавна се лакоми за елитната селекция във Вербицк. Смелков не може да допусне унищожаването й. По никакъв начин. При никакви условия. А на Горчевски и на онези бизнесмени, които стоят зад гърба му, не им дреме за нея, на тях им трябва земята на север от града, те вече всичко са изкупили там и са си го поделили. И сега с нетърпение потриват ръчички в очакване да започне строителството на федералната магистрала. А магистралата е изгодно нещо: веднага се появяват желаещи да купят парцели за магазини и търговски центрове, ресторанти, складове, крайпътни заведения и бензиностанции. Да не говорим пък за жилищни сгради. Вербицк традиционно е град, неблагополучен в екологично отношение. Металургичният и химическият комбинат солидно и с постоянство са внасяли лептата си в замърсяването на околната среда в течение на десетилетия, ето защо желанието да си построят вила или извънградска къща е присъщо на всеки гражданин. Въпросът е само в парите. Който има — ще строи. Значи, ще купува земя. И ще купува точно там, докъдето може да се стигне с кола. А не в дълбоката тайга.

Константин Смелков беше готов да се бие до сетен дъх. И се биеше, не се щадеше. В един момент му се стори, че нещата се размърдаха и най-сетне бяха чути пламенните му речи за вековните традиции в руското производство на ценни кожи, за водещото ни място в световния кожухарски бизнес, което загубихме след перестройката и сега трябва да се завоюва отново. Извикаха го в областта, в комитета по транспорт и пътно строителство, като придружиха поканата с думите: „Има мнение, че трябва да се постараем да запазим животновъдната ферма“. Константин Кирилович се окуражи, отлетя за Перов, но чу от големите чиновници не онова, което бе очаквал и желал. Магистралата ще мине през територията на фермата. А нея самата просто ще преместят другаде. На десетина километра източно.

Такава постановка на въпроса категорично не задоволяваше кмета.

Смелков седеше на задната седалка с притворени очи и се опитваше да не забелязва нарастващото главоболие. Отпред, на мястото до шофьора, в такт с попадащите под колелата ровини се полюшваха мощните рамене на бодигарда Саша, който при пътуване изпълняваше и функциите на помощник.