Александра Маринина - Чужда маска

Писателят си остави брада и престана да подстригва късо косата си, за да придобие външността на Турин. В качеството на изпълнител бе решил да използва същата онази побъркана поклонничка, над която имаше неограничено влияние. Най-сложното бе да примами Турин в дома си, когато настъпеше подходящият момент, но с тази работа се зае Светлана. Тя се запозна с Андрей и започнаха да се срещат. Не криеше от него, че е омъжена, но му обеща с течение на времето да реши проблема. Андрей действително беше романтичен нескопосник, каквито днес се срещат изключително рядко, и не напираше особено за креватна близост.

Когато брадата на Леонид стана достатъчно голяма, а косата — достатъчно дълга, Светлана настоя Андрей да напусне работата си в училището. Извади му вода от девет кладенеца и му обеща друга, по-високо платена и по-интересна работа, също преподавателска, но с надарени деца в особено престижен лицей.

— Ти незабавно трябва да подадеш молба за напускане и да подготвиш документите си за лицея. Побързай, защото кандидатите за това място са много и могат да те изпреварят.

— Но как ще напусна училището по средата на полугодието? — възразяваше Андрей. — Никой няма да ме пусне.

— Ще ти намеря бележка от лекар, че си болен от нещо, което е несъвместимо с учителската работа.

Той спореше, доказваше, но в крайна сметка се предаде, защото много го блазнеше перспективата да работи с надарени деца и никак не искаше да огорчава Светлана.

За нея беше важно Андрей собственоръчно да напише молбата си за напускане. Почерците на братята бяха различни, пък и не биваше с уволнението му да се занимава Леонид, защото би се разкрила подмяната. Според замисъла Турин трябваше да се уволни, съобщавайки за тежкото си кожно заболяване, и да загине, а на новата работа — само че не в лицея, а в една редакция — ще постъпи вече другият Турин и кожната му болест ще стане за него добър щит, зад който ще може да се крие от ненужни контакти, и с който ще оправдае липсата на „растителност“ по главата и лицето си. И никой не би казал, че този избръснат и покрит с петна от лечебен гел мъж прилича на Леонид Параскевич. На никого не би му хрумнало подобно нищо. Просто между тях нямаше нищо общо! С течение на времето със Светлана щяха да сменят жилището си, да регистрират брака си, да се заобиколят с приятели и познати, да си създадат собствен кръг на общуване и никой нямаше да узнае, че покойният Леонид Параскевич е жив и здрав, а учителят Турин отдавна го няма на белия свят. Той бе изгорен в пещта на крематориума и оплакан от близките на Леонид.

Сценарият, който бе сътворил Леонид Параскевич, повече приличаше на фантасмагория и надхвърляше допустимите предели на ясно и приземено мислещия Лошчинин. Той не можеше да проумее защо писателят се гаври с майка си, защо се възползва от лудостта на Людмила и имитира привидение, отключвайки вратата й точно в момента, когато тя е замаяна и оглушала от музиката, гърмяща от четирите тонколони. И въобще, Виктор Фьодорович не го разбираше. И се страхуваше. С усета си на врял и кипял човек, имащ при това екстрасенски способности, долавяше у него невероятни бездни на душевна мерзост и порочност, на цинизъм и равнодушие. Лошчинин не си правеше фалшиви илюзии за собствения си морален облик, нито за секунда не се бе съмнявал, че това, което е правил преди много години, и това, което правеше сега, е лошо, неморално и престъпно. Но пък това, което се криеше зад обаятелната фасада на автора на изпълнените с нежност и страсти женски романи, значително превъзхождаше „черното“ у Виктор Фьодорович.

Лошчинин не знаеше и не искаше да узнава как Светлана е успяла да направи така, че Турин да влезе във входа и да се изкачи на нейния етаж една минута, след като колата на Леонид спре пред блока. Но фактът си е факт. Излъгала го като последния глупак, подмамила го право срещу куршумите на побърканата Людмила, а после изскочила от апартамента и започнала да крещи, че са убили съпруга й. На кого ще му дойде на ума да се усъмни, ако човекът се е проснал почти на прага на жилището си, всички го познават по физиономия, а жена му се е развикала, че това е именно той? Никой не би се усъмнил.

Най-важното бе да се избегне погребването на тялото. За по-голяма сигурност. Малко ли неща биха могли да се случат? А прахът си е прах, върви, че го търси и го изследвай, ако си нямаш друга работа.

Въпросът с Ирина се бе разрешил от само себе си, роднини нямаше, майка й и баба й бяха умрели, никой не искаше да се занимава с погребението й, пък и нямаше кой да заплати разходите по него, затова я кремираха веднага след приключването на съдебномедицинската експертиза. Отначало този мръсник, Ринат Вилданов, се бе опитал да се направи на ударен и да не потърси тялото й в моргата, но Виктор Фьодорович предвидливо бе разсъдил, че непоисканото тяло евентуално би могло да бъде дадено за втора експертиза. Можеха например да започнат да го използват като нагледно пособие за студентите медици и изведнъж да се открие някаква много рядка патология или особеност. Всички щяха да се втурнат да я разглеждат и за беля някой можеше да си спомни, че такава патология е имала Ирина Берьозина. Вероятността за това беше съвсем нищожна, но Виктор Фьодорович бе свикнал да предвижда всичко отдалеч. Затова позвъни на Ринат и с твърд глас му каза, че ако незабавно не организира кремирането на Ирина Новикова, заплашват го големи неприятности във връзка с нелегалния му бизнес. Когато бе нужно, Лошчинин умееше да бъде страхотно убедителен и Ринат постъпи така, както му бе наредено.