Артър Дойл: Шерлок Холмс (Том 1)

— Доктор Уотсън, господин Шерлок Холмс — представи ни Станфорд.

— Здравейте! — той сърдечно стисна ръката ми с неподозирана сила. — Виждам, че сте били в Афганистан.

— За Бога, как разбрахте? — попитах с удивление аз.

— Няма значение — каза той, смеейки се под мустак. — Сега става дума за хемоглобина. Без съмнение разбирате важността на това откритие.

— Несъмнено от научна гледна точка е много интересно — отвърнах, — но практически…

— Та това е най-практическото медико-юридическо откритие през последните години. Нима не разбирате, че то ни дава безпогрешно средство за определяне на петна от кръв. Елате! — той възбудено ме хвана за ръката и ме повлече към масата, на която беше работил дотогава. — Първо трябва да осигурим малко прясна кръв — каза той, заби веднага дълга игла в пръста си и изцеди появилата се там капка кръв в една химическа пипета. — Сега прибавям тази кръв към литър вода. Виждате, че сместа не се различава от нормална вода. Съотношението между кръвта и водата едва ли е по-голямо от едно към милион. Но не се съмнявам, че ще успеем да получим характерната реакция.

Докато говореше, той хвърли в съда няколко бели кристалчета, а после добави няколко капки прозрачна течност. След миг цялото съдържание придоби мътен махагонов цвят, а на дъното на стъкленицата се утаи кафеникав прах.

— Ха, ха! — извика той, пляскайки с ръце като дете, което се радва на новата си играчка. — Какво ще кажете?

— Изглежда, е доста чувствителен анализ — отбелязах.

— Прекрасен! Прекрасен! Химическият анализ, който се използва сега, е много неудобен и несигурен. Същото се отнася и за микроскопичния анализ за откриване на кръвни телца. Вярно, че е неоценим, когато петната са отпреди няколко часа. А тази реакция сякаш дава добър резултат и при пресни, и при стари петна. Ако този реактив го е имало по-рано, стотици хора, които сега се разхождат свободни по улиците, щяха да си получат заслуженото за своите престъпления.

— Нима! — промърморих аз.

— Много често делата по криминалните престъпления зависят единствено от решаването на този проблем. Човек е заподозрян в извършването на някакво престъпление месеци след като е станало. Изследват се дрехите и бельото му и по тях се откриват кафявите петна. Дали са от кръв, от кал, от ръжда, от плодове или от нещо друго? С този въпрос са си блъскали главата много експерти — и защо? Защото нямат на разположение сигурен метод за анализ. Ето че вече съществува анализът на Шерлок Холмс, което означава край на затрудненията.

Докато говореше, очите му сияеха и по някое време той се поклони с ръка на сърцето сякаш в отговор на въображаема аплодираща тълпа.

— Заслужавате поздравления — отбелязах аз, учуден от ентусиазма му.

— Такъв беше случаят с Фон Бишов във Франкфурт миналата година. Със сигурност щеше да увисне на бесилото, ако този анализ беше известен тогава. А и другите случаи — с Мейсън от Бредфорд, с печално известния Мълър, с Лефер от Монпелие и Самсон от Ню Орлийнс. Мога да изброя поне двайсетина случая, при които тази проверка би била решаваща.

— Ти като че ли си подвижен календар на престъпленията — засмя се Станфорд. — Можеш спокойно да започнеш да издаваш вестник с такава тематика. Наречи го „Полицейски новини от миналото“.

— От него наистина би излязло интересно четиво — отбеляза Холмс, поставяйки малка лепенка на пръста си. — Трябва да внимавам — продължи той, обръщайки се с усмивка към мен, — защото твърде често боравя с различни отрови.

Докато казваше това, протегна ръка и аз забелязах, че тя е изпъстрена с подобни лепенки, изгубили цвета си под влиянието на различни киселини.

— Дошли сме по работа — каза Станфорд, като седна на едно трикрако столче и побутна с крак друго към мен. — Моят приятел си търси квартира и тъй като ти се оплакваше, че не можеш да намериш съквартирант, помислих, че няма да е зле, ако ви събера.

Шерлок Холмс сякаш се възхити от възможността да станем съквартиранти.

— Хвърлил съм око на един апартамент на улица „Бейкър“ — каза той, — който ще ни устрои чудесно. Надявам се, че не възразявате срещу миризмата на силен тютюн.

— Самият аз пуша корабен — отвърнах.

— Това е добре. Обикновено нося химикали със себе си и понякога правя опити. Това ще ви дразни ли?

— В никакъв случай.

— Чакайте да помисля какви са останалите ми недостатъци? Понякога изпадам в мрачно настроение и не си отварям устата по цяла седмица. Когато се случи, не бива да смятате, че съм сърдит. Просто ме оставете на мира и скоро ще се оправя. А вие какво имате да признаете? Когато двама души се готвят да живеят заедно, най-добре е предварително да знаят какво лошо могат да очакват един от друг.