Артър Дойл - Шерлок Холмс (Том 1)

Успяхме да стигнем там едва след час и отначало се уплашихме, че сме дошли твърде късно, за да спасим когото и да било. Една издънена лодка, няколко коша и парчета от реи се полюшваха на вълните и сочеха къде точно бе потънал платноходът. Нямаше и помен от оцелели. Отчаяни, тъкмо се канехме да обърнем лодката, когато чухме вик за помощ и видяхме на известно разстояние една дъска от кораба с човек отгоре й. Когато го изтеглихме в лодката, разбрахме, че е един млад моряк — Хъдсън. Беше толкова обгорял и изтощен, че едва на следващата сутрин можа да ни разкаже какво се бе случило.

След нашето заминаване Прендъргаст и бандата му пристъпили към убийството на пленниците. Застреляли двамата пазачи и ги хвърлили през борда, същото сторили и с третия помощник-капитан. Прендъргаст слязъл в туиндека и със собствените си ръце прекършил врата на нещастния лекар. Оставал вторият помощник, смел и енергичен човек. Когато видял затворника да се приближава към него с окървавен нож в ръка, той се освободил от вървите, които бил успял някак си да разхлаби, изтичал по палубата и се вмъкнал в трюма.

Десетина затворници, въоръжени с пистолети, хукнали по петите му, но го сварили седнал с кибритена клечка в ръка върху едно отворено буре с барут — на кораба имало около стотина. Заканвал се, че ще вдигне всички във въздуха, ако му направят нещо. Миг след това всичко хвръкнало във въздуха. Хъдсън смяташе, че експлозията е била причинена по-скоро от погрешно насочен куршум на някой каторжник, отколкото от кибритената клечка на помощник-капитана. Но каквато и да е била причината, тя доведе до гибелта на „Глория Скот“ и на цялата сбирщина.

Това е, разказана накратко, мили сине, ужасната история, в която бях въвлечен и аз. На следващия ден ни настигна бригантината „Хотспър“ на път за Австралия. Капитанът й веднага ни повярва, че сме оцелели моряци от потънал пътнически кораб. Транспортният платноход „Глория Скот“ бе обявен от адмиралтейството за изчезнал и никога вече не се чу за истинската му съдба. След едно чудесно пътуване „Хотспър“ ни остави в Сидни, където двамата с Евънс си сменихме имената и се отправихме към златните находища. Не беше никак трудно сред многобройните пришълци от цял свят да скрием доскорошната си самоличност.

Не е нужно да разказвам останалото. Преуспяхме, пътувахме надлъж и нашир, върнахме се в Англия и си купихме имения. Повече от двайсет години живяхме спокойно, надявайки се, че миналото ни е погребано завинаги. Можеш да си представиш какво почувствах, когато в онзи моряк веднага познах човека, когото бяхме спасили от морските вълни! По някакъв начин той бе открил следите ни и бе решил да се издържа от нашите страхове. Сега вече ще разбереш защо се мъчех да му угодя, и до известна степен ще ми влезеш в положение за това, че ме обзеха опасения, когато той ми отправи заплахи и тръгна да търси другата жертва.

Отдолу бе написано с трепереща ръка: Бедоус ми съобщи шифровано, че Хъдсън е разказал всичко. Милосърдни Боже, имай милост към душите ни!

— Това е историята, която прочетох на младия Тревър през онази нощ, и, струва ми се, Уотсън, че при дадените обстоятелства тя звучеше особено драматично. Приятелят ми беше съкрушен и замина за Терайските чайни плантации, където, както чух, преуспявал. А от деня, в който е било изпратено предупредителното писмо, никой не е чул нищо повече за моряка и за Бедоус. И двамата са изчезнали безследно. Никакво сведение не е постъпило в полицията и вероятно Бедоус е взел заплахата за самото деяние. Хъдсън е бил видян да се навърта около имението и полицията сметнала, че е убил Бедоус и после е избягал. Аз обаче мисля, че е станало точно обратното. По-вероятно е Бедоус, доведен до отчаяние и смятайки, че вече е разкрит, да си е отмъстил на Хъдсън и да е избягал, вземайки със себе си колкото може повече пари. Това са фактите по случая, докторе, и ако сметнеш, че ще ти бъдат от полза за твоята сбирка, на драго сърце ти ги предоставям.

Моят приятел Шерлок Холмс притежаваше една странност, която често ме е поразявала. Докато в методите си на разсъждение беше най-подреденият и систематичен човек и се обличаше спретнато, в личните си навици бе най-разхвърляният човек, способен да доведе съквартиранта си до лудост. Не искам да кажа, че аз самият съм педант. Хаотичната работа в Афганистан, съчетана с вродената ми склонност към бохемство, ме направи доста по-немарлив, отколкото подобава на един лекар. Но и за мен всичко си има граници и когато виждам човек, който си държи пурите в кофата за въглища, тютюна — в персийския си чехъл, а писмата, на които не е отговорил, приковава с ножче в средата на дървената полица над камината, започвам да се ядосвам. Освен това винаги съм смятал, че упражненията в стрелба са забавление, което трябва да се провежда на открито, и когато Холмс в някое от странните си настроения седнеше в креслото с револвера си и стотина куршума и започнеше да изписва с дупки по отсрещната стена патриотичните инициали V. R. 22 22 Victoria Regina (лат.), кралица Виктория — Б.р. , според мен това категорично не подобряваше нито атмосферата, нито вида на стаята.