Артър Дойл - Шерлок Холмс (Том 1)

Вместо от дъб, както е обикновено в каторжническите кораби, преградите между килиите на затворниците бяха съвсем тънки. Бях забелязал моя съсед откъм кърмата още докато ни водеха към кея. Беше млад човек с открито голобрадо лице, дълъг тънък нос и издадена челюст. Ходеше наперено, със самодоволно вдигната глава, но най-забележителното в него беше необичайно високият му ръст. Всички му стигахме до рамото, трябва да беше най-малко метър и деветдесет. Странно беше сред това множество от унили и изтощени лица да видиш някого с тъй смел и решителен вид. Той ми действаше като огън в снежна буря. Зарадвах се, когато открих, че ми е съсед, но още повече се зарадвах, когато една нощ чух гласа му и видях, че бе успял да прореже отвор в преградата помежду ни.

— Ей, приятелче! — рече той. — Как се казваш и за какво си тук?

Отговорих му и на свой ред попитах с кого имам честта да разговарям.

— Аз съм Джак Прендъргаст — рече той. — Ей Богу, ще се научиш да благославяш името ми, преди да се разделиш с мен.

Спомних си неговия случай, който беше предизвикал голяма сензация малко преди да ме арестуват. Прендъргаст произхождаше от добро семейство и беше умен и способен, но с непоправимо лоши наклонности. Присъдата си бе получил заради хитра измама, с която бе измъкнал огромна сума пари от знатни лондонски търговци.

— Нали помниш случая? — попита той гордо.

— Много добре.

— Тогава може би си спомняш, че имаше и нещо по-особено в него?

— Какво по-точно?

— Ами пипнах близо четвърт милион, нали?

— Така се говореше.

— Но нищо не успяха да върнат, нали?

— Не.

— Е, ти къде мислиш, че е остатъкът?

— Нямам представа — отвърнах.

— В моите ръчички — извика той. — Ей Богу, имам повече лири, отколкото ти косми на главата си. А имаш ли пари, момчето ми, и знаеш ли да боравиш с тях, всичко можеш да направиш! На теб ти се струва невероятно, че човек, който може да направи всичко, си кротува в смрадливия трюм на някаква пълна с плъхове и хлебарки стара разпадаща се черупка, нали? Не, уважаеми, той няма да се свира дълго, ще се погрижи за себе си, ще се погрижи и за своите приятели. Бъди сигурен в това. Дръж се здраво за него и той ще те измъкне.

Такива неща ми наговори Прендъргаст. Отначало си помислих, че са само празни приказки, но след малко, като първо ме накара да се закълна най-тържествено, ми разкри, че имало план да се завземе командването на кораба. Били го подготвили десетина затворници още преди да се качим на борда. Прендъргаст бил водачът, а парите му — движещата сила.

— Имам и съучастник — рече той, — рядко добър човек, предан телом и духом. В него е парата. И къде, мислиш, се намира в момента? На кораба, той е корабният свещеник, представяш ли си! Качи се на кораба с черните дрехи, с напълно редовни документи и с толкова пари, че може да купи този плаващ ковчег от кила до гротмарса. Екипажът е негов, телом и духом. Той купи хората, плати им в брой още преди да се наемат на кораба. Успял е да подкупи и двама от пазачите и Мърсър — втория помощник-капитан. Може да купи и самия капитан, стига да реши, че си струва.

— И какво ще правим? — попитах.

— Ти какво мислиш? — рече той. — Ще направим куртките на тези войници по-червени, отколкото ги е докарал шивачът.

— Но те са въоръжени — възразих аз.

— Ще се въоръжим и ние, момчето ми. Имаме по чифт пистолети за всеки и ако не можем да превземем този кораб — при това с помощта на екипажа, — по-добре да ни пратят в някой пансион за млади девици. Поговори тази нощ със съседа си отляво и виж дали можем да му се доверим.

Открих, че другият ми съсед е млад човек в почти същото положение като мен — осъден за фалшификация на документи. Името му беше Евънс, но и той като мен после го смени и сега е богат и преуспяващ човек в Южна Англия. Прие с охота да участва в заговора, тъй като това беше единственият начин да се спасим, и преди още да прекосим Бискайския залив, всички затворници, с изключение на двама, бяха вече посветени в тайната. Единият от непосветените беше слабоумен и не смеехме да му се доверим, другият беше болен от жълтеница и не можеше да ни бъде от полза.

В началото изглеждаше, че нищо не можеше да ни попречи да завземем кораба. Екипажът се състоеше от предварително подбрана банда нехранимайковци. Мнимият свещеник ходеше по килиите да ни поучава с една черна чанта, уж пълна с благочестиви брошури, и идваше тъй често, че на третия ден всеки от нас криеше в долния край на леглото си пила, чифт пистолети, по един фунт барут и 20 грубо излети куршума. Двама от пазачите бяха хора на Прендъргаст, а единият помощник-капитан — дясната му ръка. Насреща ни оставаха само капитанът, двамата помощници, двамата пазачи, поручик Мартин с неговите 18 войници и лекарят. Колкото и сигурно да изглеждаше всичко, решихме да вземем предохранителни мерки и да извършим нападението си внезапно, през нощта. Всичко обаче се разви много по-бързо, отколкото очаквахме.