Артър Дойл - Шерлок Холмс (Том 2)

— Следи ли?

— Да.

— Мъжки или женски?

Доктор Мортимър ни погледна особено за момент и когато отговори, гласът му се снижи почти до шепот:

— Господин Холмс, това бяха отпечатъци от лапите на гигантско куче!

Признавам, че при тези думи ме побиха тръпки. Гласът на доктора потрепери, което показваше, че и самият той е дълбоко развълнуван от това, което ни разправи. Във възбудата си Холмс се наведе напред, а в очите му пламна твърдият сух блясък, който искреше от тях, когато беше силно заинтригуван.

— Значи сте ги видели с очите си?

— Все едно виждам сега вас.

— И не сте казали нищо?

— Каква полза?

— Как може никой да не ги е видял?

— Следите бяха на петнайсетина метра от тялото и никой не им е обърнал внимание. Предполагам, че и аз щях да ги отмина, ако не знаех легендата.

— Из тресавището сигурно има много овчарски кучета.

— Несъмнено, но това не беше овчарско.

— Казахте, че трябва да е било много голямо.

— Чудовищно.

— Обаче не е приближавало тялото?

— Не.

— Какво беше времето тази нощ?

— Влажно и хладно.

— Но не валеше?

— Не.

— Какво представлява тази алея?

— От двете страни е оградена от стар и непроходим жив плет от тисове, три метра и половина висок. Пътеката по средата е широка два метра и половина.

— Има ли нещо между живия плет и пътеката?

— Да. От всяка страна има ивица трева, около метър и половина широка.

— Доколкото разбрах, в живия плет има врата.

— Да, вратата, която води към тресавището.

— Други изходи има ли?

— Не.

— Следователно, за да стигне до алеята с тисовете, човек трябва или да идва откъм къщата, или да влезе през вратата откъм тресавището?

— Има още един изход — през беседката в другия край на алеята.

— Стигнал ли беше сър Чарлс дотам?

— Не. Лежеше на петдесетина метра от беседката.

— Нещо много важно, доктор Мортимър — кажете ми, следите, които видяхте, бяха на пътеката, а не на тревата, така ли?

— В тревата следи обикновено не личат.

— Бяха от тази страна на пътеката, където е вратата, нали?

— Да. По края на пътеката откъм вратата.

— Извънредно много ме заинтригувахте. Още един въпрос: вратата беше ли затворена?

— Затворена и заключена с катинар.

— Колко е висока?

— Около метър и трийсет.

— Значи всеки би могъл да се прехвърли през нея.

— Да.

— А какво забелязахте около вратата?

— Нищо особено.

— Боже мой! Та никой ли не огледа това място?

— Огледах го самият аз.

— И не открихте нищо?

— Всичко бе много объркано. Очевидно сър Чарлс е стоял там пет-десет минути.

— Откъде знаете?

— Пепелта беше паднала на два пъти от пурата му.

— Превъзходно! Ето ни колега, Уотсън, по наш вкус! А следите?

— Навсякъде около това място той бе оставил следи в пясъка. Други не забелязах.

С нетърпелив жест Шерлок Холмс се плесна по коляното.

— Защо не съм бил там! — извика той. — Това очевидно е изключително интересен случай, който предлага богати възможности на специалиста. Но пясъчната страница, на която бих могъл да прочета толкова много, е вече отдавна зацапана от дъжда и изличена от кундурите на любопитните селяни. Ах, доктор Мортимър, доктор Мортимър! Като си помисля само, че не сте ме извикали веднага!… Имате голям грях наистина.

— Ако ви бях повикал, господин Холмс, трябваше да разкажа тези факти пред всички, а вече ви изтъкнах причините, поради които не исках да го сторя. Освен това…

— Защо се двоумите?

— Има една област, в която и най-проницателният и опитен детектив е безпомощен.

— Намеквате, че тук има нещо свръхестествено?

— Не съм казал такова нещо.

— Не, но явно го мислите.

— След като се случи това нещастие, господин Холмс, до ушите ми стигнаха някои работи, които едва ли са съвместими с естествения ред на нещата.

— Например?

— Научих, че преди да се случи това ужасно събитие, няколко души били видели из тресавището някакво същество, което точно съответствало на онзи Баскервилски демон и не приличало на никое друго животно, известно на науката. Всички твърдяха, че е някакво огромно създание — светещо, чудовищно и призрачно. Подложих на кръстосан разпит трима от тези хора: единият от тях умен, здравомислещ селянин, другият — подковач, третият — фермер. И тримата разказаха едно и също за ужасното видение и така както го описват, то отговаря точно на адовото изчадие от легендата. Уверявам ви, че в цялата област цари ужас и само отчаян смелчага би прекосил тресавището нощем.