Артър Дойл - Шерлок Холмс (Том 2)

Погледнах през рамото му пожълтялата хартия и избледнелите редове. Отгоре бе написано „Баскервил хол“, а отдолу, с големи разкривени цифри — „1742“.

— Изглежда, това е някакво повествование.

— Да, разказана е една легенда, която се предава в рода Баскервил.

— Доколкото разбирам обаче, искате да се посъветвате с мен за нещо по-практично и по-съвременно.

— Задачата е най-практична и неотложна и трябва да бъде решена за двайсет и четири часа. Но ръкописът е тясно свързан с тази работа и не е дълъг. С ваше разрешение ще ви го прочета.

Холмс се отпусна в креслото, опря върховете на пръстите на двете си ръце едни о други и затвори очи с израз на пълно примирение. Доктор Мортимър обърна ръкописа към светлината и с висок хриплив глас зачете следната старовремска история:

За произхода на Баскервилското куче има много повествования, но като пряк потомък на Хуго Баскервил аз зная тази история от моя баща, който пък я знае от неговия. Записах я сам, без да се съмнявам, че всичко е станало точно както го предавам. Искам да повярвате, деца мои, че Онзи, който наказва прегрешенията наши, може и да ги прости в Своето милосърдие и че няма анатема, така тежка, та да не може с молитва и покаяние да се изкупи. И поучете се от тази история, не бойте се от плодовете на миналото, но пазете се за в бъдеще, да не би за наша погибел да се отдадете на скверните страсти, поради кои родът наш е страдал мъчително.

Знайте, по време на Голямото въстание 7 7 Английската революция от 1642–1660 г. — Б.пр. (историята му е записана от мъдрия лорд Кларендън и аз най-горещо ви я препоръчвам) имението Баскервил е държал Хуго от същия род и не може да бъде отречено, че той е бил человек най-необуздан, нечестив и безбожен. Наистина съседите му биха простили това (светците по тия места не били на почит), но имало е у него такъв разпуснат и жесток нрав, та името му не излизало от устата на целия Девъншър. Случило се така, че този Хуго залюбил (ако може черната страст негова да бъде названа с такова свято име) чедото на един дребен земевладелец, що държал земя до Баскервиловия имот. Но благоразумна била и порядъчна младата девица и страхувайки се от нечестивото му име, го избягвала всячески.

И ето, случило се това на Свети Архангел. Хуго с неколцина от неговите празноскитащи и порочни другари се промъкнал във фермата и знаейки добре, че нейният отец и братята й ги няма, отвлякъл девицата. Като я домъкнал до Баскервил хол, момата била оставена в една стая на горния етаж, а Хуго и приятелите му, както всяка нощ, седнали на голямо пиршество. Тогава нещастницата едва не загубила ума си, слушайки песните, крясъците и страховитите клетви, що идели отдолу; защото, казват, словата, кои Хуго изричал, кога пиел, биха могли да сторят на пепел человека, кой ги продума. Най-накрая страхът я довел до постъпка, на коя би се осмелил само най-сърцат и ловък мъж, и с помощта на бръшляна, дето се увива и до днес по южната стена, се спуснала на земята и побягнала през тресавището към бащиния си дом, кой се намирал на три левги 8 8 Около 15 километра. — Б.пр. от Баскервил хол.

И случило се така, че не след дълго Хуго оставил гостите си, та да отнесе храна и питие на пленницата, а може би е имал и умисъл по-лоша, но намерил клетката празна и птичката отлетяла. И тогава, види се, нечестивият влязъл в него, защото Хуго се втурнал по стълбата в залата, скочил въз голямата маса, а стаканите и блюдата се разлетели пред него. И известил той високо пред всички, че ще отдаде тялото и душата своя на силите на злото, да би могъл да настигне момата. И докато сътрапезниците му стояли вцепенени от яростта на този человек, един из тях, най-злият, или може би най-пияният, викнал да пуснат кучетата подир нея. При това Хуго изтичал из къщата, крещейки на слугите да оседлаят кобилата му и да пуснат глутницата, и като дал на кучетата да подушат забрадката на момата, подгонил ги пред себе си по следите й и литнал да я преследва из тресавището, огрян от месечината.

Приятелите негови стояли известно време зинали, не можейки да разберат всичко, което станало в тази суматоха, но изведнъж опитите им мозъци схванали какво черно дело ще бъде извършено на тресавището. Вдигнала се врява, едни искали пищовите си, други конете си, а трети още по един стакан вино, но накрая замаяните им глави се донейде прояснили и всички те, на брой тринайсет человека, скочили на конете и препуснали след Хуго.

Месечината греела ясно и наредени един до друг, те яздели бързо по направлението, което момата би взела, ако възнамерявала да стигне у дома си. Изминали били те един-два километра, когато срещнали на тресавището един овчар и му викнали, та да разберат дали е видял гонитбата. А человекът, както разправят, бил така обезумял от страх, та едва можел да говори, но казал накрая, че наистина видял нещастната девица и хрътките по следите й. „Но и нещо повече видях — рекъл той. — Хуго профуча край мен на черната си кобила, а зад него търчеше куче, и не дай Боже да видиш някога зад себе си такова изчадие адово.“ И изпсували пияните земевладелци овчаря и продължили нататък. Но скоро тръпки полазили по кожата им, защото от тресавището достигнал до тях шум от тропот и черната кобила, изпръскана с бяла пяна, минала край тях с влачещи се поводи и празно седло. Тогава гуляйджиите заяздили по-близо един до друг, защото голям страх ги завладял, и продължили из тресавището, макар че, да бил сам, всеки от тях на драго сърце би обърнал коня си назад. И така, като яздели бавно, те се натъкнали най-после на хрътките. Кучетата, макар и известни с жестоката си порода и със свирепостта си, виели жаловито, сбрани накуп в края на дълбок дол сред тресавището, и едни от тях, прокрадвайки се, бягали настрана, а други, наежени и със светнали очи, се смъквали в тясната долчинка пред тях.