Артър Дойл - Шерлок Холмс (Том 2)

Приятелите спрели, както ще се досетите, по-трезви, отколкото били тръгнали. Повечето от тях не щели по никакъв начин да продължават, но трима, най-смелите или може би най-пияните, подкарали към дола. И тогава пред тях се открила широка поляна и там стърчали два големи каменни стълба (дето могат да се видят и днес), поставени отколе от някакво древно племе. Месечината ясно светела над поляната и в средата й, където била паднала мъртва от страх и изтощение, лежала нещастната девица. Но не при вида на нейното тяло, ни при вида на тялото на Хуго Баскервил, който лежал до нея, настръхнали косите на тримата дяволски смели гуляйджии: надвесена над Хуго и сграбчила го за гърлото, там стояла гадна твар — огромен черен звяр, подобен на куче, ала по-голям от кой да е пес, видян от смъртен. И даже пред очите техни чудовището разкъсало гърлото на Хуго Баскервил и като надигнало насреща им окървавената си муцуна с пламтящи очи, те изпищели от страх и полетели през тресавището, та да спасят живота си, като продължавали да надават викове. Единият, както разправят, умрял още същата нощ поради видяното, а другите двамина до края на дните си били развалини человечески.

Такова е преданието, деца мои, за появяването на кучето, за което казват, че е причинило оттогава толкова горчиви страдания на рода наш. И ако аз го записах, то е заради туй, че това, кое добре се знае, е по-малко страшно от недоизреченото и догадките. Не може да се отрече, че мнозина из нашия род са имали злощастна смърт — внезапна, страшна и загадъчна. Но да се уповаваме на безкрайната милост на Провидението, та да не накаже то невинните след трето и четвърто коляно, кои ги грози отмъщение, както е писано в Светото писание.

И така, на това Провидение ви оставям, деца мои, и съветвам ви, като ви предупреждавам, да се предпазите от ходене из тресавището в късна доба, когато силите на злото властват.

Написано от Хуго Баскервил за синовете му Роджър и Джон със заръка да не споменават нищо за това пред сестра си Елизабет.

Когато свърши четенето на този странен разказ, доктор Мортимър вдигна очилата си на челото и впи поглед в господин Шерлок Холмс, който се прозина и хвърли угарката от цигарата си в огъня.

— Е? — попита Холмс.

— Не намирате ли, че е интересно?

— Да, за някой любител на фантастични приказки.

Доктор Мортимър извади от джоба си един сгънат вестник.

— А сега, господин Холмс, ще ви покажа нещо по-съвременно. Това е „Девън каунти кроникъл“ от 14 юни тази година. Вестникът съдържа кратко изложение на фактите, установени при смъртта на сър Чарлс Баскервил, която го сполетя няколко дни преди тази дата.

Приятелят ми се наклони малко напред и изражението му стана напрегнато. Като нагласи отново очилата си, нашият посетител зачете отново:

Скоропостижната кончина на сър Чарлс Баскервил, чието име се споменаваше във връзка с предстоящите избори като на вероятен кандидат на либералите в Среден Девъншър, потопи в скръб цялото графство. Въпреки че сър Чарлс живееше в Баскервил хол сравнително отскоро, неговият благ характер и изключителна щедрост му спечелиха обичта и уважението на всички, влизали в допир с него. В днешните времена на новоизлюпени богаташи е приятно, когато потомъкът на стара фамилия, видяла и лоши дни, успява сам да си създаде състояние и се завръща с него, за да възстанови миналото величие на своя род. Както е известно, сър Чарлс печели голямо богатство с умела борсова игра в Южна Африка. По-умен от тези, които продължават играта, докато колелото на щастието се обърне против тях, той превръща печалбите си в пари и се прибира в Англия. Сър Чарлс се установи в Баскервил хол едва преди две години, но за никого не е тайна с какъв размах се отличаваха плановете му за реконструкции и усъвършенствания, прекъснати от неговата смърт. Тъй като беше бездетен, сър Чарлс още приживе открито е изразявал желанието си, щото цялото местно население да бъде облагодетелствано от огромното му състояние, така че мнозина имат основание да оплакват преждевременната му кончина като загуба на свой близък. В колоните на вестника често бяха помествани съобщения за местни и на цялото графство дарения.

Не може да се каже, че следствието изясни напълно всички обстоятелства, свързани със смъртта на сър Чарлс, но бе направено достатъчно, за да се опровергаят слуховете, възникнали поради суеверието на местните жители. Няма каквито и да е основания да подозираме нещо нечисто или да мислим, че смъртта се дължи на други някакви, а не на естествени причини. Сър Чарлс беше вдовец и, може да се каже, в известно отношение човек с ексцентрични навици. Въпреки значителното състояние личните му изисквания бяха скромни и цялата му домашна прислуга в Баскервил хол се състоеше от една брачна двойка на име Баримор — съпругът, изпълняващ длъжността на лакей, а жената — на икономка. Според техните показания, потвърдени и от няколко приятели на сър Чарлс, здравословното му състояние в последно време не било добро, като те изтъкнаха по-специално сърдечната му недостатъчност, проявяваща се в промяна на цвета на лицето, задух и остро изразена нервна депресия. Доктор Джеймс Мортимър, приятел и домашен лекар на покойния, даде показания в същия дух.