Артър Дойл - Шерлок Холмс (Том 2)

Приятелят ми обаче гледаше настойчиво секретаря, който стоеше изправен до стола на господаря си.

— Да, ваша светлост, но присъствието на господин Уайлдър малко ме притеснява.

Секретарят леко пребледня и изгледа злобно Холмс.

— Ако ваша светлост нареди…

— Да, оставете ни. И тъй, какво имате да ми кажете, господин Холмс?

Приятелят ми изчака секретарят да излезе и да затвори вратата след себе си.

— Ваша светлост — започна той. — Двамата с моя колега доктор Уотсън научихме от доктор Хъкстейбъл, че сте обещали парично възнаграждение за разследването на случая. Бих искал да чуя това и от вас самия.

— Така е, господин Холмс.

— Обещали сте, ако са ме осведомили точно, пет хиляди лири на онзи, който ви съобщи къде се намира вашият син.

— Да, наистина.

— И още хиляда на онзи, който ви съобщи името или имената на човека или на хората, които го държат в плен.

— Точно така.

— Става дума, предполагам, не само за непосредствените извършители, но и за онези, които са замислили отвличането, нали?

— Разбира се, разбира се! — с явно нетърпение потвърди херцогът. — Ако си свършите добре работата, господин Холмс, няма да имате основание да ме смятате за скъперник.

За голямо мое учудване приятелят ми алчно потри ръце, а аз добре познавах неговата скромност и безкористност.

— Виждам, че чековата ви книжка е на писалището — рече Холмс. — Ще ви помоля, ваша светлост, да напишете на мое име чек за шест хиляди лири, по-точно за двете суми наведнъж. Имам текуща сметка в клона на Градската банка на улица „Оксфорд“.

Херцогът се поизправи на стола си и отправи леден поглед към Холмс.

— Шегувате се, господин Холмс, нали? Но тази тема едва ли е подходяща за шеги.

— Ни най-малко не се шегувам, ваша светлост! Никога не съм бил по-сериозен.

— Добре тогава, какво имате предвид?

— Това, че спечелих наградата. Зная къде се намира синът ви, зная и хората или по-точно — човека, който го укрива.

Мъртвешката бледност на херцога още по-ярко се открои на фона на рижата му брада.

— Къде е синът ми? — едва успя да прошепне той.

— В странноприемница „Боен петел“ само на три километра от портала на вашия парк. Поне до снощи беше там.

Херцогът се отпусна тежко върху облегалката на стола.

— И на кого приписвате вината?

Отговорът на Шерлок Холмс ме смая. Той бързо пристъпи напред и докосна с ръка рамото на херцога.

— На вас. А сега, ваша светлост, благоволете да ми напишете чека.

Никога няма да забравя изражението на херцога, когато скочи от стола и трескаво размаха ръце като човек, който полита в дълбока пропаст. После с усилие на волята успя да възвърне аристократичното си високомерие, седна отново на стола, закри с ръце лицето си и чак след няколко минути проговори.

— Какво точно знаете? — попита той, без да вдигне глава.

— Снощи ви видях заедно.

— Друг освен вашия приятел знае ли за това?

— Не съм споделял с никого.

С треперещи пръсти херцогът взе перодръжката си и отвори чековата книжка.

— Ще спазя обещанието си, господин Холмс. Ще получите чека, макар новината, която донесохте, да не ми е особено приятна. Когато обявих наградата, не допусках, че събитията ще се развият по подобен начин. Мога ли все пак да се надявам, че двамата с вашия приятел сте дискретни хора?

— Не разбирам какво искате да кажете, ваша светлост.

— Добре. Ще ви поставя въпроса открито, господин Холмс. Ако само вие знаете каква е развръзката на случая, по-нататъшното му разследване може да се прекрати, нали? За това ще получите дванайсет хиляди лири.

Холмс се усмихна и поклати глава.

— За съжаление, ваша светлост, нещата не могат да се уредят така лесно. Някой трябва да понесе отговорността за убийството на учителя.

— Но Джеймс няма нищо общо с него. Не можете да му припишете такава вина. Убийството е дело на онзи грубиян и негодник, от когото той за съжаление е потърсил съдействие.

— Аз пък мисля, ваша светлост, че когато човек предприема едно престъпно действие, той носи моралната вина за всички последици.

— Морална вина, да, господин Холмс. Тук сте прав. Но не и вина според закона. Човек не може да бъде осъден за убийство, на което дори не е присъствал, което е предизвикало у него не по-малко отвращение и гняв, отколкото у вас. В момента, щом узна за него, той бе обзет от непреодолим ужас. Угризенията на съвестта го накараха да ми признае всичко и незабавно да скъса с убиеца. Спасете го, господин Холмс. Трябва да го спасите. Моля ви, спасете го!