Артър Дойл - Шерлок Холмс (Том 3)

— Защото никой не смее да свидетелства против тях. Иначе до един месец го няма. И още нещо: те винаги разполагат с хора, готови да се закълнат, че обвиняемият е бил далеч от местопрестъплението. Не е възможно, Джак, да не си чел за това! Говори се, че няма вестник в Съединените щати, който да не е писал за тях.

— Е, вярно е, чел съм това-онова, но смятах, че са измислици. А може пък тези хора да имат причина за действията си. Може да са били онеправдани и да нямат друг начин да си помогнат.

— О, Джак, не искам да чувам това от теб! Същото казва и онзи, другият!

— Нима той, Болдуин, говори същото?

— И тъкмо заради това толкова го ненавиждам! О, Джак, сега вече мога да ти кажа истината. Ненавиждам Болдуин от все сърце, но и много ме е страх от него. Страх ме е заради мен, но още повече заради баща ми. Зная, че ще ни сполети голямо нещастие, ако се осмеля да кажа точно какво чувствам. Затова давах половинчати обещания на Болдуин. Така запазвах известна надежда. Ако избягаме двамата, Джак, можем да вземем и татко с нас и да заживеем далеч от властта на тези злодеи!

Отново си пролича вътрешната борба, която водеше Макмърдо, и отново лицето му застина като гранит.

— Няма да пострадаш, Ети — каза той. — Нито ти, нито баща ти. Току-виж си разбрала, че аз не падам по-долу от злодеите.

— Не, не, Джак! Аз ти вярвам.

Макмърдо горчиво се разсмя.

— Милостиви Боже! Колко малко ме познаваш! Душата ти е невинна, мила, и през ум не ти минава какво си мисля аз. Кой ли идва?

Вратата внезапно се отвори и в стаята наперено нахлу млад човек с властни обноски. Беше напет и елегантен, горе-долу на същата възраст и със същото телосложение като Макмърдо. Лицето му под широкополата черна филцова шапка, която не си направи труда да свали, беше с красиви черти, макар и с гърбав нос. Очите му се вторачиха свирепо в девойката, седнала до печката. Ети скочи на крака притеснена и уплашена.

— Радвам се да те видя, господин Болдуин — каза тя. — Идваш по-рано. Заповядай, седни.

Болдуин стоеше с ръце на кръста, впил поглед в Макмърдо.

— Кой е този? — попита рязко.

— Мой приятел, господин Болдуин. Наш наемател. Господин Макмърдо, позволи ми да те представя на господин Болдуин.

В отговор младежите намусено си кимнаха.

— Госпожица Ети ти е казала как стоят нещата между нас, нали? — попита Болдуин.

— Не разбрах да ви свързва нещо.

— Нима? Е, сега разбираш, че не е така. От мен да знаеш, тази млада дама е моя, а както ще разбереш, вечер вън е много приятно за разходка.

— Благодаря ти, нямам настроение да се разхождам.

— Така ли? — свирепите очи на Болдуин пламтяха. — Може би имаш настроение да си премерим силите, господин наемателю?

— Хайде! — скочи на крака Макмърдо. — Най-после каза нещо, което ми харесва.

— За Бога, Джак! За Бога! — извика клетата объркана Ети. — Недей, Джак, той ще те пребие.

— А, значи той е „Джак“! — възкликна Болдуин и изруга. — Дотам сте стигнали, така ли?

— Моля те, Тед, бъди разумен! Заради мен, Тед. Ако някога си ме обичал, нека сърцето ти бъде голямо и все опрощаващо!

— Мисля, Ети, че трябва да ни оставиш насаме, за да се разберем — тихо се обади Макмърдо. — А може би господин Болдуин ще предпочете да излезем навън? Вечерта е приятна, а до съседната сграда има незастроено място.

— Ще си разчистя сметките с теб, без да си цапам ръцете — каза врагът му. — Ще има да съжаляваш, че някога си прекрачил прага на тази къща.

— Да свършваме! — извика Макмърдо.

— Аз си избирам сам времето, господинчо. Кога ще стане това, си е моя работа. Ето!

И Болдуин изведнъж запретна ръкава на ризата си. На ръката му под лакътя имаше нещо като клеймо. Представляваше кръг с вписан в него триъгълник.

— Знаеш ли какво значи това? — попита Болдуин.

— Нито знам, нито искам да знам! — сряза го Макмърдо.

— Е, мога да ти обещая, че ще узнаеш. И то преди да остарееш. Може би госпожица Ети ще ти обясни нещичко. А пък ти, Ети, ти ще има да лазиш на колене, за да се върнеш при мен. Чуваш ли, момиче? Ще пълзиш на колене и тогава ще узнаеш какво, ще бъде наказанието ти. Господ ми е свидетел, ще пожънеш онова, което пося! — изгледа Болдуин двамата, обърна се кръгом и миг по-късно входната врата се затръшна зад гърба му.

Известно време Макмърдо и девойката не проговориха. После Ети се хвърли към него и го прегърна.

— О, Джак, колко си храбър! Но от това няма смисъл, трябва да бягаш! Още тази нощ, Джак! Това е единствената ти надежда. Болдуин ще те убие. Прочетох присъдата в ужасните му очи. Нямаш никакъв шанс срещу десетина души, зад гърба им ще е главата Макгинти с могъщата им ложа!