Артър Дойл - Шерлок Холмс (Том 3)

— Печатарска преса, оборудване на фалшификатори — каза Холмс.

— Да, сър — обади се пленникът ни, изправи се залитайки и се отпусна на един стол. — Най-великият фалшификатор, работил някога в Лондон. Това е пресата на Пресбъри, а онези пакетчета на масата са две хиляди от неговите банкноти по сто лири, приемани навсякъде като истински. Вие ги взимате, господа, и ме оставяте да си замина по живо, по здраво.

Холмс се засмя.

— Ние не сключваме такива сделки, господин Евънс. В тази страна няма къде да се скриете. Вие убихте Пресбъри, нали?

— Да, сър, и лежах пет години за това, макар че той ме нападна. Пет години в затвора, когато трябваше да ми дадат огромен медал. Няма човек, който да различи изделията на Пресбъри от произведеното в Банк ъф Ингланд, и ако не го бях очистил, щеше да залее с тях цял Лондон. Само аз знаех къде ги прави. Чудно ли е, че исках да се добера до това място? И чудно ли е, че след като заварих тук смахнатия празноглавец, този събирач на буболечки, на това отгоре с толкова шантаво име, който никога не излиза от стаята си, се наложи да приложа всичката си хитрост, за да го преметна? Сигурно щеше да е по-добре, ако му бях пуснал кръвчицата. Нищо по-лесно, но аз съм с меко сърце и не мога да стрелям по невъоръжен човек. Всъщност, господин Холмс, според вас какво престъпление съм извършил? Не съм използвал тази преса. Не съм сторил зло на старата мумия. В какво ще ме обвините?

— Засега само в опит за убийство — каза Холмс. — Но това не е наша работа. Работата ни беше да ви хванем. Моля те, Уотсън, позвъни в Скотланд ярд. Нищо чудно да се окаже, че там чакат това обаждане.

Това е историята за Евънс Убиеца и забележителната му измислица за тримата Гаридеб. По-късно научихме, че клетият старец така и не е преодолял шока от рухването на мечтите му. Когато въздушните кули се сринали, той останал погребан под развалините. Последното, което чухме за него, бе, че го прибрали в приют за душевноболни в Брикстън. В Скотланд ярд настъпи празник, когато оборудването на Пресбъри се намери, защото се знаеше за съществуването му. Евънс наистина направи голяма услуга на силите на реда и неколцина достойни полицаи вече можеха да спят по-спокойно, защото фалшификаторът на пари е единствената по рода си обществена опасност. Те с охота биха подкрепили идеята за огромния медал, споменат от престъпника, но неблагодарният съд не прояви особена благосклонност и Убиеца се върна в подземията, от които излязъл неотдавна.

— Вече никому няма да навреди — отвърна Шерлок Холмс на подновената ми молба да позволи да опиша настоящия случай.

През годините десетки пъти го бях увещавал и ето че най-после получих съгласието му да разкажа за този — в известен смисъл върховен — момент от кариерата на моя приятел.

И двамата с Холмс обичахме да посещаваме турската баня. Тъкмо в приятните мигове на отмора сред изпаренията в стаята за съхнене той се отпускаше и ставаше по-разговорлив. В банята на булевард „Нортъмбърланд“ на втория етаж в най-усамотения ъгъл има две кушетки, разположени една до друга. Точно там лежахме с него на 3 септември 1902 г., в началото на историята, за която сега ще разкажа. Бях го попитал има ли нещо ново, и в отговор дългата му тънка жилава ръка бързо отметна чаршафа, в който бе увит, и се стрелна към вътрешния джоб на окаченото до него палто. Измъкна от там плик с писмо и ми го подаде:

— Може да е от някой превзет самолюбив глупак, но пък може и да е въпрос на живот и смърт — каза той. — Засега не знам нищо повече от онова, което пише тук.

Бележката беше с клеймо от Карлтън клуб и дата от предната вечер. Ето какво прочетох:

Сър Джеймс Деймъри изказва почитанията си на господин Шерлок Холмс и се надява да го посети утре в 4,30 ч. Сър Джеймс се осмелява да твърди, че проблемът, за който би искал да се посъветва с господин Холмс, е особено важен и изключително деликатен. Затова вярва, че господин Холмс ще бъде така любезен да се съгласи на исканата среща и предварително ще потвърди уговорката на телефоните на Карлтън клуб.

— Едва ли е нужно да уточнявам, Уотсън, че вече дадох съгласието си за среща — каза Холмс, когато му върнах бележката. — Знаеш ли нещо за този Деймъри?

— Само това, че името му е добре известно във висшето общество.

— Е, аз пък мога да ти кажа още нещо. Прочут е със способността си да решава онези деликатни проблеми, които в никакъв случай не бива да стигат до ушите на пресата. Сигурно си спомняш преговорите му със сър Джордж Луис по делото „Хамърфорд Уил“. Деймъри е световна личност с естествен дипломатически усет. Затова съм длъжен да вярвам, че бележката не е фалшива и че той наистина има нужда от нашата помощ…