Артър Дойл - Шерлок Холмс (Том 3)

Клиентът ни грейна от задоволство, очите му блеснаха зад очилата.

— Чувал съм, сър, че сте много умен човек — каза той. — Мога веднага да ви покажа колекцията, стига да имате време.

— За съжаление нямам. Но експонатите са така добре надписани и класифицирани, че всъщност не е нужно сам да ми обяснявате всичко. Надявам се, че ако успея да дойда утре, няма да имате никакви възражения да им хвърля един поглед.

— Ни най-малко. Винаги сте добре дошли. Стаята, разбира се, ще бъде заключена, но госпожа Саундърс стои на входа до четири часа и ще ви отключи с нейния ключ.

— По една случайност разполагам с време утре следобед. Ако споменете за мен на госпожа Саундърс, всичко ще бъде наред. Впрочем от коя агенция наехте квартирата си?

Клиентът ни се изуми от неочаквания въпрос.

— „Халоуей и Стийл“, на „Едуардс роуд“. Защо питате?

— И аз съм нещо като археолог по отношение на къщите — засмя се Холмс. — Чудех се от времето на кралица Ана ли е или на крал Джордж.

— Несъмнено от времето на Джордж.

— О, да, как не се досетих! Не е трудно да се установи. Е, господин Гаридеб, довиждане, желая ви пълен успех в Бирмингам.

Агенцията за недвижими имоти беше недалеч, но вече беше затворена, затова се отправихме обратно към улица „Бейкър“. Холмс заговори за случая едва след вечеря.

— Малката ни загадка приближава към края си — каза той. — Несъмнено вече си се досетил за решението.

— Не разбирам нито началото, нито края.

— Началото е пределно ясно, края ще видим утре. Не забеляза ли нещо странно в онази реклама?

— Видях, че думата „плуг“ е изписана грешно.

— О, наистина ли го видя? Браво, Уотсън, от ден на ден ставаш все по-добър. Да, погрешен британски, но правилен американски. Печатарят я е пуснал, както му е била дадена. „Талиги“ също е американизъм. Пък и артезианските кладенци се срещат по-често там, отколкото тук. Типична американска реклама, пусната уж от името на английска фирма. Какъв е изводът ти?

— Единственото ми предположение е, че е публикувана от американския адвокат. Но не ми е ясно с каква цел.

— Може да има разни обяснения. Но ясно е, че целта е праисторическият ни приятел да бъде пратен в Бирмингам. Можех да му кажа, че отива за зелен хайвер, но като размислих, ми се стори по-добре да разчистя терена, като го оставя да тръгне. Утре, Уотсън… е сам ще видиш.

На другия ден Холмс стана и излезе рано. Върна се по обед с извънредно мрачно лице.

— Нещата са много по-сериозни, отколкото очаквах, Уотсън. Няма да бъде честно, ако не ти го кажа, макар да знам, че това само допълнително ще те накара да се завтечеш презглава към опасността. Добре те познавам. Но наистина е опасно и ти трябва да го знаеш.

— Е, няма да ни е за пръв път, Холмс. Надявам се, и не за последен. За каква опасност по-точно става въпрос в този случай?

— Нещата са извънредно сериозни. Открих истинската самоличност на господин Джон Гаридеб, адвоката. Това е самият Евънс Убиеца, прочутият престъпник.

— Май въпреки всичко не съм чувал за него.

— Е, и не е редно да знаеш наизуст всички престъпници, които са се появявали в брошурата на затвора Нюгейт. Наминах в Скотланд ярд да поговоря с приятеля ни Лестрейд. На ония момчета може да им липсват малко въображение и интуиция, но по старание и методичност нямат равни. Мина ми през ум, че може да се открие нещо за американския ни приятел в техните архиви. Така и стана, попаднах на бузестата му ухилена физиономия в полицейската сбирка със снимки. Джеймс Уинтър, известен още като Моркрофт и Евънс Убиеца — Холмс извади от джоба си един плик. — Преписах някои неща от досието му. Четирийсет и четири годишен. Родом от Чикаго. Знае се, че е застрелял трима души в Щатите. Отървал се от каторгата чрез политически натиск. Пристигнал в Лондон през 1893 година. През януари 1895 година застрелял един мъж при игра на карти в нощен клуб на улица „Ватерло“. Доказало се, че убитият пръв бил нападнал. Установено било, че е Роджър Пресбъри, известен фалшификатор на пари от Чикаго. Евънс Убиеца бил освободен през 1901 година. След това бил под полицейско наблюдение, но според сведенията досега водел честен живот. Много опасен човек, обикновено ходи въоръжен и е готов да стреля. Именно него се каним да заловим, Уотсън, не може да не признаеш, че ловът ще е рискован.

— Но какво цели?

— Започва да се изяснява. Посетих агенцията за недвижими имоти. Както ни каза нашият клиент, от пет години живее на този адрес. Предишният наемател бил някой си господин Уолдрън. В агенцията отлично помнеха външността му. Изчезнал изведнъж и повече нищо не се чуло за него. Бил висок мъж с брада и много мургава кожа. А според Скотланд ярд застреляният от Евънс Убиеца Пресбъри бил висок и мургав мъж с брада. Следователно можем да приемем като работна хипотеза, че Пресбъри, американският престъпник, е живеел в същата стая, в която невинният ни приятел е разположил музея си. Както виждаш, стигнахме до първата брънка във веригата.