Артър Дойл - Шерлок Холмс (Том 3)

— В по-голяма безопасност ще си тук, съветнико — чу се гласът на Макмърдо. — А ти, Болдуин, ако не хвърлиш пистолета, може и да не отървеш въжето. Кълна се в Създателя, че ако не го сториш… Стига толкова! Къщата е обкръжена от четирийсет въоръжени мъже, сами преценете имате ли шансове. Прибери им револверите, Марвин!

Под заплахата от пушките съпротивата бе немислима. Прибраха оръжието на братята. Намусени и оглупели от изумление, те останаха около масата.

— Искам да ви кажа две думи, преди да се разделим — започна човекът, който ги бе вкарал в клопката. — Сигурно няма да се видим чак до мига, когато се явя като свидетел в съда. Дотогава искам да ви дам материал за размисъл. Вече знаете кой съм. Най-после свалих картите си на масата. Аз съм Бърди Едуардс, детектив на Пинкертон. Избраха ме, за да разтуря вашата банда. Участвах в тежка и опасна игра. Нито една жива душа, нито един от близките ми не знаеше с какво съм се заловил. В течение бяха само капитан Марвин и моите работодатели. Слава на Господа, всичко приключи тази вечер и аз победих!

С пребледнели застинали лица седмината стояха извърнати към него. В очите им се четеше неукротима омраза. Макмърдо усети безжалостната заплаха.

— Може би си мислите, че играта още не е приключила — изрече той. — Мисля, че ще успея. Все едно, някои от вас вече няма да имат думата, а тази нощ ще бъдат арестувани още шейсетина души. Искам само да ви кажа, че когато ми възложиха задачата, изобщо не вярвах в съществуването на вашето общество. Смятах, че това са вестникарски измислици, и се заех да го докажа. Разбрах, че сте свързани със свободните хора, затова отидох в Чикаго и станах член на ордена. Там още повече се убедих, че това са празни приказки, защото в онова тайно общество нямаше нищо лошо, научих само за добри дела. Въпреки това трябваше да изпълня задачата си, затова пристигнах в каменовъгления район. Тук разбрах, че греша и че това не е евтина сензация. Затова останах. Не съм убивал човек в Чикаго. Не съм фалшифицирал и един долар през живота си. Давах ви истински долари и това са парите, които съм харчил с най-голямо удоволствие. Добре знаех как мога да спечеля благоразположението ви, затова се направих на преследван от закона. Всичко се разви точно според предвижданията ми. Станах член на вашата пъклена ложа и започнах да участвам в съветите ви. Може някой да каже, че съм бил същата стока. Все едно ми е, стига да ви улича. Но каква е истината? Вечерта, когато ме приехте в ложата, отидохте да пребиете стария Стангър. Не успях да го предупредя, нямаше време, но задържах ръката ти, Болдуин, иначе щеше да го убиеш. Предлагах разни неща, за да запазя мястото си сред вас, но бяха все начинания, които можех да предотвратя. Не успях да спася Дън и Менгис, понеже нямах достатъчно данни, но ще се постарая убийците им да увиснат на бесилката. Предупредих Честър Уилкокс, така че, когато взривихме къщата му, той и семейството му се бяха скрили. Много са престъпленията, които не можах да предотвратя, но ако си спомняте случаите, в които набелязаната жертва изведнъж се прибираше по друг път или се оказваше в града, когато отивахте у дома и, или си стоеше вкъщи, когато я чакахте да излезе, те разберете, че това е мое дело.

— Проклет предател! — изсъска през зъби Макгинти.

— Е, Джон Макгинти, може и така да ме наричаш, ако ти олеква. Ти и твоята пасмина сте врагове и на Бога, и на хората в този край. И затова се яви човешко същество, което да застане между вас и клетниците, мъжете и жените, угнетени от вас. Имаше само един начин и аз го използвах. Наричаш ме предател, но си мисля, че хиляди биха ме нарекли избавител, слязъл в ада, за да ги спаси. Отне три месеца. Не бих прекарал още три такива месеца дори ако ми предложат в замяна да вляза свободно във вашингтонската хазна. Останах тук, докато научих всичко. Всеки от вас и всяка тайна са в ръцете ми. Щях да почакам още малко, ако не бях узнал, че предстои да бъда разкрит. В града се получи писмо, от което щяхте да се досетите какво става. Затова трябваше да действам, и то бързо… Нямам какво друго да ви кажа, освен че, когато ми дойде времето, ще умра с леко сърце, защото ще мисля за работата, която свърших в тази долина. А сега, Марвин, няма да те задържам повече. Води ги, да свършваме.

Малко неща останаха за разказване. Сканлан получи запечатано писмо, което да занесе на адреса на госпожица Ети Шафтър — мисия, която прие с намигане и многозначителна усмивка. В ранните утринни часове една красива жена и един плътно омотан в дрехи мъж се качиха на специален влак, изпратен от железопътната компания. Влакът не спря никъде, докато не напусна опасната област. Нито Ети, нито нейният любим стъпиха повече в Долината на страха. Десет дни по-късно двамата се ожениха в Чикаго в присъствието на Джейкъб Шафтър.