Артър Дойл - Шерлок Холмс (Том 3)

— Казвай, Макмърдо! — подкани го Макгинти, когато останаха сами.

Седмината избрани не помръдваха.

— Преди малко съобщих, че познавам Бърди Едуардс — започна Макмърдо. — Няма защо да ви обяснявам, че той е тук под чуждо име. Човекът е храбър, но не е луд. Използва името Стив Уилсън и се е настанил в Хобсън Пач.

— Откъде знаеш това?

— Случи се да разговарям с него. В онзи миг не се усъмних в нищо и нямаше и да се усъмня, ако не беше това писмо, но сега съм сигурен, че е той. Срещнах го във влака, когато пътувах в сряда. Костелив орех е, на такъв не сме попадали. Каза, че е репортер, и в началото му повярвах. Искаше да научи колкото може повече за мъчителите и за „безчинствата“, както се изрази той, защото пишел за някакъв нюйоркски вестник. Зададе ми какви ли не въпроси, само и само да изкопчи нещо. Бъдете сигурни, не му доверих нищо. „Ще ти платя, а аз плащам добре — рече той, — стига да получа сведения, които удовлетворяват редактора ми.“ Казах му каквото смятах, че ще го зарадва, и той ми връчи банкнота от двайсет долара за информацията. „Ако ми събереш сведенията, които ми трябват, ще получиш десет пъти повече“ — каза той.

— Какво все пак му каза?

— Съчиних разни работи.

— Откъде знаеш, че не е вестникар?

— Ще ви обясня. И двамата пътувахме до Хобсън Пач. Случайно влязох в телеграфното бюро, когато той си тръгваше. След като излезе, операторът ми каза: „Ей, според мен за такива работи трябва да се плаща двойно!“ „Сигурно сте прав“ — отвърнах аз. Бланката беше попълнена с текст, сякаш написан на китайски. Нищо не се разбираше. „Всеки ден хвърля по един такъв лист!“ — рече телеграфистът. „Сигурно праща специални новини за вестника си и се страхува да не се разчуят“ — успокоих го аз. Тогава и двамата със служителя бяхме убедени, че е така, но сега мисля друго.

— Имаш право! — каза Макгинти. — Но какво според теб трябва да сторим?

— Защо не идеш веднага да го очистиш? — предложи някой.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Бих го направил веднага, ако знаех къде да го намеря — каза Макмърдо. — В Хобсън Пач е, но не зная точно къде е отседнал. Ако сте склонни да ме послушате обаче, вече съм съставил план.

— Какъв е!

— Утре сутринта ще отида в Пач. Ще го открия чрез телеграфиста. Предполагам, че той му знае адреса. След това ще му кажа, че аз самият съм от свободните хора. Ще му предложа всички тайни на ложата срещу определена цена. Бъдете сигурни, че ще се хване на въдицата. Ще му кажа, че държа документите у дома, но ако дойде по време, когато наоколо минават хора, все едно да се простя с живота. Той ще разбере, че в това има здрав разум. А дойде ли в десет вечерта, ще му покажа всичко. Непременно ще се съгласи.

— А после?

— Сами се сетете за останалото. Къщата на вдовицата Макнамара е усамотена. Вдовицата е корава като желязо и глуха като пън. Други наематели освен нас със Сканлан няма. Ако онзи обещае да дойде, ще ви уведомя за това и седмината можете да дойдете в девет часа. Ще го накараме да влезе. Ако излезе жив от там, до края на живота си ще може да разказва какъв късмет е имал Бърди Едуардс.

— Ако не греша, при Пинкертон ще се освободи място. Да спрем дотук, Макмърдо. Утре в девет сме у вас. Затвориш ли веднъж вратата зад гърба му, другото е наша грижа.

Както уточни Макмърдо, къщата, в която живееше, беше усамотена и много подходяща за злодейство. Беше в самия край на града, доста отдалечена от пътя. В друг случай заговорниците просто щяха да повикат навън жертвата си както много пъти дотогава и да изпразнят револверите си в нея, но сега се налагаше да разберат какво е научил детективът, откъде го е научил и какво е успял да предаде на работодателите си.

Възможно беше вече да са закъснели и той да си е свършил работата. Ако се окажеше така, поне щяха да си отмъстят. Но братята се надяваха, че детективът все още не е узнал нищо значително, иначе, твърдяха те, не би си правил труда да записва и да изпраща толкова маловажни сведения, каквито му бе дал Макмърдо. Както и да е, престъпниците се канеха да разберат всичко от собствената му уста. Когато им паднеше в ръцете, щяха да намерят начин да го накарат да проговори. Не им беше първица да се справят с упорстващ свидетел.

Макмърдо отиде в Хобсън Пач според уговорката. Тази сутрин полицията сякаш проявяваше особен интерес към него, защото капитан Марвин, който се изкарваше негов стар познайник от Чикаго, го заприказва, докато чакаше на гарата. Макмърдо му обърна гръб и отказа да разговаря. Младият човек се завърна, изпълнил поръчението си, и се срещна с Макгинти в синдикалния дом.