Агата Кристи - Аферата в Стайлс

Той го наля в излезе от стаята, като го носеше внимателно.

Лорънс го последва, а мисис Кавендиш седна при нас.

Тримата седяхме известно време в мълчание. Нощта беше великолепна, гореща и спокойна. Мисис Кавендиш си вееше леко с палмово листо.

— Прекалено горещо е — едва чуто промълви тя. — Ще има буря.

Ала уви, тези мигове на хармония са толкова кратки! Един добре познат, но дълбоко ненавиждан глас, който прозвуча откъм преддверието, сложи край на неземното ми усещане.

— Доктор Бауърстейн! — възкликна Синтия.

— Какво ли прави тук по това време?

Хвърлих ревнив поглед към Мари Кавендиш, но тя имаше съвсем невъзмутим вид, а деликатната бледност на страните й не се промени.

Малко след това Алфред Ингълторп въведе доктора, като докторът се смееше и твърдеше, че не е в подходящ вид за гостна. В действителност той представляваше доста окаяна гледка, тъй като целият беше изплескан с кал.

— Какво ви се е случило, докторе? — извика мисис Кавендиш.

— Първо трябва да ви се извиня — отвърна докторът. — Нямах намерение да влизам, но мистър Ингълторп настоя.

— А, Бауърстейн, май сте позагазили — каза Джон, влизайки откъм преддверието. — Пийнете малко кафе и ни разкажете какво се е случило.

— Благодаря. Ей сега ще ви кажа. — Той се смееше с доловима нотка на съжаление, докато разказваше как попаднал на изключително рядък вид папрат на някакво много недостъпно място и как, в стремежа си да се добере до нея, се подхлъзнал и цамбурнал най-позорно в близката локва.

— Слънцето бързо ме изсуши — добави той, — но се боя, че видът ми е ужасен.

В паузата след тези негови дума се чу гласът на мисис Ингълторп, която повиха Синтия откъм преддверието и девойката изскочи навън.

— Само ми донеси, моля ти се, кутията за писма. Аз си лягам.

Вратата към преддверието беше голяма. Бях се надигнал заедно със Синтия, а Джон беше до мен. Следователно имаше трима свидетели, които можеха да се закълнат, че мисис Ингълторп носеше кафето си в ръка, без да е пила още от него.

За мен вечерта беше напълно провалена от присъствието на доктор Бауърстейн. Струваше ми се, че този човек никога няма да си тръгне. Най-сетне обаче той се надигна и аз въздъхнах с облекчение.

— Ще ви изпратя до селото — каза мистър Ингълторп. — Трябва да видя нашия пълномощник във връзка със сметките на имението. — После се обърна към Джон. — Няма нужда да ме чакате до късно. Ще взема със себе си ключа за външната врата.

За да бъде тази част от разказа ми по-ясна, прилагам следния план на горния етаж на Стайлс. За стаите на прислугата се влиза през врата „В“. Те нямат връзка с дясното крило, където се помещават стаите на Ингълторпови.

Трябва да е било полунощ, когато ме събуди Лорънс Кавендиш. Държеше свещ в ръката си, а по изражението на лицето му разбрах веднага, че се е случило нещо сериозно.

— Какво има? — попитах аз, като се изправих в леглото и се опитвах да събера пръснатите си мисли.

— Страхуваме се, че майка ни е много зле. Изглежда има някакъв пристъп. За нещастие се е заключила отвътре.

— Идвам веднага.

Скочих от леглото и след като наметнах един халат, последвах Лорънс по коридора и галерията до дясното крило на сградата.

Към нас се присъедини и Джон Кавендиш, а наоколо бяха и един-двама от прислугата, които стояха така, сякаш си бяха глътнали езиците. Лорънс се обърна към брат си:

— Какво смяташ да правим?

Стори ми се, че никога преди това нерешителността на характера му не се бе проявявала толкова явно.

Джон силно раздруса дръжката на вратата на мисис Ингълторп, но без резултат. Сигурно беше заключена или залостена отвътре. Цялата къща вече беше на крак. Откъм стаята се носеха неимоверно обезпокоителни звуци. Нещо трябваше да се направи.

— Пробвайте вратата на мистър Ингълторп, сър — извика Доркас. — О, бедната ми господарка!

Изведнъж осъзнах, че Алфред Ингълторп не беше с нас, че той единствен не беше дал признаци за присъствие. Джон отвори вратата на стаята му. Беше напълно тъмна, но зад него вървеше Лорънс със свещ в ръка и на слабата и светлина видяхме, че леглото не беше разваляно и че нямаше признака стаята да е била обитавана.

Веднага отидохме до междинната врата. Оказа се, че и тя е залостена от другата страна. Какво можеше да се направи?

— Боже господи, сър — извика Доркас, кършейки ръце. — Какво ще правим?

— Предполагам, че, трябва да насилим вратата и да я разбием. Няма да е лесно обаче. Една от вас да събуди Били и да го прати веднага за доктор Уилкинс. А сега ще трябва да се заемем с вратата. Само за минутка — няма ли друга врата към стаята на мис Синтия?