Агата Кристи - Убийството на Роджър Акройд (Алиби)

— Флора Акройд — потвърди сестра ми.

— Но защо не е отишъл във Фърнли, щом е искал да се види с нет?

— Тайно сгодени — обяви Каролина с безкрайно задоволство. — Старият Акройд не иска и да чува за такова нещо, затова са принудени да се срещат по такъв начин.

Виждах недостатъци в теорията на Каролина, но се въздържах да й ги посоча. Една невинна забележка за нашия нов съсед измести темата на разговора.

Съседната къща, Листвениците, бе заета неотдавна от нетукашен човек. Каролина много се ядосваше, че не бе могла да узнае за него нищо друго, освен че е чужденец. Разузнавателната й служба се бе изложила. Навярно човекът си консумира мляко, зеленчуци, пържоли и отвреме-навреме бяг ла риба като всеки друг човек, ала никой от хората, чието задължение е да му набавят тия неща, като че ли не бе се сдобил със сведения за него. Името му май е мистър Порот — име, което вдъхва особено чувство за нещо нереално. Единственото, което знаем за него, е, че се интересува от отглеждане на тиквички.

Но безспорно не с такава информация се мъчи да се сдобие Каролина. Тя иска да знае откъде е дошъл той, с какво се занимава, женен ли е, що за човек е била или е жена му, има ли деца, какво е било моминското име на майка му и тъй нататък. Мисля, че някой като Каролина трябва да е измислил въпросите, които, се попълват в паспортите.

— Драга моя Каролина — заговорих аз, — няма никакво съмнение за професията на тоя човек. Пенсиониран фризьор. Погледни му мустаците.

Каролина не споделяше мнението ми. Тя каза, че ако този човек е бил фризьор, щял да има къдрава, а не права коса. Всички фризьори били такива.

Посочих няколко фризьори, лично познати на мене, които имаха права коса, но Каролина оставаше непреклонна.

— Никак не мога да го разбера — каза тя с опечален глас. — Неотдавна заех от него няколко градински сечива и той беше много любезен, ала нищо не можах да измъкна от него. Най-после го попитах ребром да не би да е французин, а той отговори, че не бил… и, кой знае защо, повече не посмях да го разпитвам.

Това засили интереса ми към нашия тайнствен съсед. ЧОВЕК, способен да запуши устата на Каролина и да я изпрати като Савската царица с празни ръце, трябва да е нещо забележително.

— Предполагам — каза Каролина, — че има от ония, новите прахосмукачки…

Съзрях в очите й да проблясва мисълта, че би могла да поиска назаем прахосмукачката и да използува тази възможност, за да подложи съседа ни на по-нататъшен разпит. Възползувах се от това, за да намеря убежище в градината. Аз много обичам градинарството. Тъкмо усилено търсех корени на глухарчета, когато наблизо чух предупредителен вик, някакво тежко тяло изсвистя край ухото ми и падна в краката ми с неприятен плясък. Беше тиквичка.

Вдигнах ядосано глава. Над стената, от лявата ми страна, се показа едно лице. Яйцевидна глава, покрита частично с подозрително черна коса, два огромни мустака и чифт будни очи. Беше нашият тайнствен съсед, мистър Порот.

Той веднага ме обсипа с извинения:

— Моля хиляди извинения, мосю. Просто с нищо не мога да се оправдая. Няколко месеца вече отглеждам тиквички. Тази сутрин изведнъж се ядосах на тези тиквички. Пращам ги да вървят по дяволите — уви! — не само мислено, но и физически. Хващам най-голямата. Хвърлям я през стената. Мосю, просто ме е срам. Моля най-смирено за прошка.

Под такъв поток от извинения гневът ми неволно се стопи. В края на краищата нали проклетият зеленчук не ме бе ударил. Но искрено се надявах, че хвърлянето на едри зеленчуци през огради не е любимо занимание на нашия нов приятел. С такъв навик той едва ли можеше да спечели симпатиите ми като съсед.

Необикновеният дребен човек сякаш четеше мислите ми.

— О, не! — възкликна той. — Не се обезпокоявайте. Това не ми е навик. Ала можете ли да си представите, мосю, човек Да се стреми към определена цел, да се труди и поти, за да си извоюва някакво развлечение и занимание, и изведнъж да види, че в крайна сметка мечтае за старото време, когато е работил, и за някогашните си занимания, които се е чувствувал толкова щастлив да прекрати?

— Да — проговорих полека. — Струва ми се, това е доста разпространено явление. Може би аз самият съм пример. Преди една година ми се падна наследство — достатъчно, за да мога, да осъществя една мечта. Винаги съм мечтал да пътувам, да видя света. Е, както казах, това беше преди една година и… ето че още съм тук.

Дребният ми съсед кимна.

— Оковите на навика. Трудим се да постигнем някаква цел, а постигнем ли целта, виждаме, че ни липсва ежедневният труд. И забележете, мосю, моята работа беше интересна. Най-интересната работа, каквато може да има на тоя свят.