Агата Кристи - Убийството на Роджър Акройд (Алиби)

— Не ти ли каза млекарят и това? — попитах саркастично.

Да си служите със сарказъм пред Каролина значи да си хвърляте думите на вятъра. Тя ги взема сериозно и отговаря съответно.

— Той не знаеше — обясни тя.

В края на краищата рано или късно Каролина щеше да узнае. А по-добре да го чуе от мене.

— Смърт от прекомерна доза веронал. Напоследък го вземала против безсъние. Трябва да е взела голяма доза.

— Глупости — побърза да отсъди Каролина. — Взела го е нарочно. Не ми ги разправяй ти тези работи!

Интересно: когато скришом си убеден в нещо, което не искаш да признаеш открито, почваш енергично да го отричаш, ако някой друг ти го каже. Веднага избухнах в негодувание.

— Пак започна — казах. — Бързаш да дърдориш врели-некипели. Че защо, дявол да го вземе, мисис Ферърс ще иска да се самоубива? Вдовица, още младичка, с добро материално състояние, добро здраве и няма какво друго да прави, освен да се наслаждава на живота. Нелогично е.

— Никак. Даже ти не може да не си забелязал колко особена изглеждаше напоследък. От шест месеца е така. Заклевам ти се, имаше вид на човек, измъчван от кошмари. Пък и ти току-що призна, че не можела да спи.

— Е, каква е твоята диагноза? — попитах хладно. — Нещастна любов, а?

Сестра ми поклати глава.

— Угризение на съвестта — обяви тя самодоволно. — Угризение ли?

— Да. Ти не ми вярваше, когато ти казах, че е отровила мъжа си. Сега съм по-уверена от всякога.

— Струва ми се, че — не разсъждаваш много логично — възразих аз. — В същност, ако някоя жена извърши престъпление, като например убийство, тя ще бъде достатъчно хладнокръвна, за да се радва на неговите резултати, без да изпада в такава глупава сантименталност — разкаяние.

Каролина поклати глава.

— Може да има такива жени… ала мисис Ферърс не беше от тях. Тя беше много чувствителна. Някакъв непреодолим импулс я е подтикнал да се отърве от мъжа си, защото тя беше от ония хора, които просто не могат да търпят страдания; а няма съмнение, че жената на човек като Ашли Ферърс бездруго е страдала много… Кимнах в знак, че съм съгласен.

— И оттогава мисълта за деянието й непрекъснато я преследвала. Не може да не изпитвам съжаление към нея.

Не мисля, че Каролина е изпитвала някога съжаление към мисис Ферърс, докато тя беше жива. Сега, — когато тя е отишла там, където (вероятно) не може вече да носи парижки тоалети, Каролина е склонна да изпитва нежните емоции на съжалението и съчувствието.

Казах й твърдо, че цялата й теория е глупост. Бях толкова по-твърд, понеже скришом се съгласявах поне с част от това, което бе казала. Но лошото е, че Каролина стигаше до истината чисто и просто чрез един вид „вдъхновение на догадките“. Не можех да насърча подобна склонност. Ще тръгне из село да разправя тия неща и всички ще си помислят, че си служи с медицински данни, които съм й дал аз. Ех, труден е животът!

— Глупости! — каза Каролина в отговор на моите критични забележки. — Ще видиш. Обзалагам се за десет лири срещу една, че тя е оставила писмо, в което признава всичко.

— Никакво писмо не е оставила — троснах се, без да мисля докъде ще ме доведе това признание.

— Аха! — възкликна Каролина. — Значи заинтересувал си се за това, а? Джеймс, уверена съм, в дълбочината на душата си ти мислиш като мене. Ама какъв дърт лицемер си ти!

— Човек трябва винаги да допуска възможността за самоубийство — заявих разпалено.

— Ще има ли дознание?

— Може би. Зависи от много неща. Ако мога да заявя с пълна увереност, че прекомерната доза е взета случайно, може да мине и без дознание.

— А уверен ли си напълно? — запита лукаво сестра ми.

Не отговорих, само станах от масата.

Преди да продължа да излагам това, което казах на Каролина и което Каролина каза на мене, — не ще е зле да добиете известна представа за нашата местна география, както бих се изразил. Нашето село Кингс Абът е, струва ми се, почти като всяко друго село. Най-близкият голям град е Кранчестър, на девет мили от нас. Имаме си голяма гара, малка поща и два „универсални магазина“, които се конкурират. Способните мъже у нас обикновено напущат село на млади години, но иначе си имаме неомъжени моми и офицери в оставка колкото щете. Страстите и развлеченията ни могат да се обобщят с една единствена дума — „клюки“.

В Кингс Абът има само две къщи, заслужаващи внимание. Едната е Кингс Педък, оставена на мисис Ферърс от покойния й съпруг. Другата — Фърнли Парк — е собственост на Роджър Акройд. Акройд винаги ми е бил интересен като човек, който прилича на всичко друго, но не и на истински селски чифликчия. Той ми напомня за червендалестите спортисти, които се появяват всякога в началото на едновремешна музикална комедия, чието действие се развива на селската ливада. Обикновено те пеят някаква песен, в която изразяват намерението си да заминат за Лондон. Сега имаме ревюта, а селският чифликчия не е на мода в музиката.