Агата Кристи - Убийството на Роджър Акройд (Алиби)

— Така ли? — казах окуражително. В момента у мене се бе вселила душата на Каролина.

— Изучаването на човешката природа, мосю!

— Точно така — потвърдих учтиво.

Явно, че е пенсиониран фризьор. Кой познава тайните на човешката душа по-добре от фризьора?

— Имах и приятел… приятел, с когото дълги години не се разделяхме. Отвреме-навреме проявяваше тъпоумие, от което могат тръпки да те побият, но все пак ми беше много скъп човек. Представете си: липсва ми дори неговото тъпоумие. Неговата naïveté 1 1 Наивност. — Б. пр. , честните му възгледи, удоволствието да го удивлявам и смайвам с големите си дарби — не мога да ви опиша колко много ми липсват всички тия неща.

— Умрял ли е? — попитах съчувствено.

— Не. Живее и цъфти… ала на другия край на света. Сега е в Аржентината.

В Аржентината — повторих със завист.

Винаги съм мечтал да замина за Южна Америка. Въздъхнах, после вдигнах глава и видях, че мистър Порот ме гледаше съчувствено. Тоя малък човечец изглеждаше разбран.

— Иска ви се да отидете там, нали? — попита той.

Поклатих глава с въздишка.

— Можех да отида — отвърнах. Преди една година. Но бях глупав… и което е още по-лошо — алчен. Пожертвувах вещественото заради един мираж.

— Разбирам — каза мистър Порот. — Сигурно сте играли на борсата?

Кимнах печално, но в себе си неволно чувствувах, че това ме забавлява. Този смешен малък човечец беше тъй тържествено сериозен.

— Да не би да е било с акции на петролните полета „Еж“? — запита той внезапно.

Гледах втренчено.

— Действително се бях спрял на тях, ала накрая лапнах по една златоносна мина в Западна Австралия.

Съседът ми ме гледаше с особено изражение, което не можех да разбера.

— Съдба — каза той най-после.

— Но какво е съдба? — попитах раздразнено.

— Че съм съсед на човек, който се отнася сериозно към петролните полета „Еж“, а също и към западноавстралийските златоносни мини. Кажете ми, да не би да имате също слабост към кестенявите коси?

Гледах го със зяпнала уста, а той прихна да се смее.

— Не, не, не съм луд. Успокойте се. Въпросът, който ви зададох, беше наистина глупав, защото, видите ли, приятелят, за когото споменах, беше млад човек, мъж, който мислеше, че всички жени са добри и в болшинството си красиви. Но вие сте човек на средна възраст, докторе, човек, който познава нелепостта и празнотата на повечето неща в нашия живот. Е-е, значи сме съседи. Моля ви да приемете и предадете на прекрасната си сестра моята най-хубава тиквичка.

Той се наведе и с тържествен жест ми поднесе един огромен екземпляр от тая зеленчукова порода, който аз приех надлежно по същия начин, по който ми бе предложен.

— Наистина — каза малкият човечец весело — не си загубих напразно сутринта. Запознах се с човек, който в някои отношения прилича на далечния ми приятел. Впрочем бих искал да ви задам един въпрос. Безсъмнено вие познавате всички в това селце. Кой е младият човек с много тъмни коси и очи и с красиво люде? Ходи с високо вдигната глава и непринудена усмивка на устата.

Описанието не остави у мене никакво съмнение.

— Трябва да е капитан Ралф Пейтън — произнесох полека.

— Май че не съм го виждал тук преди?

— Не, известно време отсъствуваше оттук. Но той е син — по-право заварен син — на мистър Акройд от Фърнли Парк.

Съседът ми направи лек жест на раздразнение.

— Разбира се, че трябваше да се сетя. Мистър Акройд ми е говорил много пъти за него.

— Вие познавате ли мистър Акройд? — казах малко изненадан.

— С мистър Акройд се познавам от Лондон… когато работех там. Помолих го да не казва нищо за тамошната ми професия.

— Разбирам — рекох, малко развеселен от тази, както ми се струваше, очебийна еснафщина.

Но малкият човечец продължи разговора с почти високомерна усмивка:

— Предпочитам да остана инкогнито. Не ламтя за слава. Не съм си правил труд дори да поправя местната версия на моето име.

— Наистина — промърморих, като не знаех какво точно да кажа.

— Капитан Ралф Пейтън — замисли се мистър Порот. — И, значи, е сгоден за племенницата на мистър Акройд, очарователната мис Флора.

— Кой ви каза това? — попитах силно изненадан.

— Мистър Акройд. Преди около една седмица. Той много се радва на тая работа, доколкото разбрах от него, отдавна искал да стане това. Мисля дори, че е упражнил известен натиск върху младия човек. А не бива да се постъпва така. Младият мъж трябва да се ожени по своя угода — не по угодата на един втори баща, комуто възлага известни надежди.