Йен Пирс - Пръстът, който те сочи

На идване бях решил, че след като така или иначе няма да получа пари, по-добре е да го приема спокойно. И дори да го превърна в заслуга. С други думи, възнамерявах да се откажа от хонорара. Това ме преизпълни с гордост, още повече на фона на собственото ми безпаричие. Ала съдбата ми се бе усмихнала и аз прецених, че ще е добре да поделя късмета си.

Уви, думите замряха на езика ми още преди да съм довършил фразата. Тя устреми към мен поглед, изпълнен с огнено презрение.

— А, да, плащането! Как можах да си помисля, че ще забравите за него? Трябва да го уредим незабавно, нали така?

— Естествено — казах, изумен от мигновеното ѝ и пълно преобразяване, — аз мисля, че…

Но по-нататък не стигнах. Момичето ме поведе към мизерно и влажно помещение в дъното на къщата, където тя — или някое друго добиче, не можех да кажа — нощуваше. На пода имаше груб сламеник. Прозорец нямаше и вътре се усещаше дъх на кисело и спарено.

С рязко движение, от което бликаше неистово презрение, тя легна на дюшека и вдигна полата си.

— Е, хайде, лекарю — процеди насмешливо, — ела си вземи заплащането.

Видимо потръпнах, после се изчервих от гняв, когато най-сетне смисълът на ставащото стигна до замъгления ми от ейл ум. Още повече ме притесни мисълта, че новите ми приятели именно така биха могли да изтълкуват мотивите ми. И най-вече се ядосах как бе поругано великодушието ми.

— Отвращаваш ме — изрекох студено, когато си върнах дар словото. — Как смееш да се държиш по този начин? Няма да стоя тук да търпя оскърбления. От тази минута нататък се грижи за майка си както знаеш. Но бъди добра, не чакай да се върна в този дом и да се подлагам на гнусното ти присъствие. Лека вечер.

Обърнах се и напуснах помещението с широка крачка, дори успях някак — в последния миг — да не тръшна вратата.

Аз съм човек, повече от податлив на женския чар — мнозина биха казали дори, че прекалено — и в младостта си не възразявах да се предам на наслада, паднеше ли ми случай. Но тук работата беше съвсем друга. Лекувах майка ѝ от добро сърце и ми беше непоносимо трудно да понеса подобно тълкуване на моите намерения. Дори да ми беше хрумнало за заплащане от подобен род, не биваше тя да го предлага така дръзко.

Кипящ от ярост, оставих зад гърба си противния ѝ дом, вече напълно убеден, че и тя самата е тъй ужасна и прогнила като къщата си. По дяволите майка ѝ, мислех си. Що за жена е, при положение, че е докарала на бял свят такова чудовище? Кльощава огризка, рекох си, забравил, че по-рано я бях намирал миловидна. Но дори и красива да беше, какво от това? Както ни учат, самият дявол може да се превърне в красавица, за да съблазнява мъжете.

Ала тихо гласче в главата ми нашепваше упрек. Значи ще убиеш майката, говореше ми то, за да отмъстиш на дъщерята? Прекрасно, лекарю! Дано се гордееш със себе си! Но какво ми оставаше да направя? Да се извиня? Добрият Сан Рока вероятно би бил способен на такава всеотдайност. Но той е бил светец.

Онези, които имат усещането, че в описваните дни познаването ми на английската реч е било достатъчно, но далеч не пълно, без съмнение си мислят, че прибягвам към измама, като излагам своите разговори. Признавам, английският ми не бе на нужното ниво да изрази съвременните сложни идеи, но и не възникваше необходимост. Естествено, с такива като младата Блънди ми се налагаше някак да се справям с английския, но пък техният маниер на изразяване беше толкова прост, че не ми създаваше трудности. С останалите беседите се водеха на латински, а понякога и на френски — англичаните от благородните съсловия са известни като добри лингвисти, много способни с чуждите езици и на други народи, да речем на германците, не би навредило да последват примера им.

Да вземем Лоуър, той свободно владееше латински и съвсем прилично говореше френски. Бойл в добавка бе усъвършенствал и гръцки, сносно разговаряше на италиански и поотбираше нещичко от немски. Боя се, латинският вече излиза от употреба в голям ущърб на нашата Република, защото в какво положение ще се окажат учените хора, когато се лишат от възможността да беседват с равните на тях и ще са принудени да се задоволяват с разговори само с невежите си сънародници?

Но тогава се чувствах спокоен, обкръжен, както смятах, от истински джентълмени, стоящи над предразсъдъците на простолюдието. Това, че изповядвах католическата вяра, само от време на време тласкаше Лоуър към някоя шега, тъй като при него страстта към острия език стигаше до язвителност, но дълбоко вярващият Бойл не можеше да бъде упрекнат дори в това: той също толкова уважаваше чуждата вяра, колкото бе ревностен в своята. Понякога ми се струва, че дори мохамеданин или индус биха били посрещнати радушно на масата му, стига да се отличаваха с благочестие и интерес към експерименти. Подобна търпимост бе голяма рядкост в Англия, където тесногръдието и подозрителността са най-сериозните пороци на нация, белязана с много недостатъци. За щастие моите познанства ме защитаваха на първо време, ако не броим по някоя обида, подхвърлена зад гърба ми, или камък, запратен по мен, когато в града започнаха да ме разпознават.