Александра Маринина - Всичко наопаки

Пак добре, че Володенка някак повлия на Миша и Лариса да се заемат с Даночка. Ето, наеха треньор, може и да има полза. Защото като бяха започнали: по-добре детето да си стои вкъщи, така е по-безопасно, по-спокойно, няма защо да се шляе по дискотеки, от дискотеките се стига до момчетата, после до нощните клубове, после до наркотиците — пътеката е ясна, аха си се разсеял — и край. А моето мнение на служител на народното образование е, че детето трябва да расте в колектив и непременно да посещава учебно заведение, неговите знания и поведение трябва да бъдат контролирани не само от педагозите, но и от връстниците му, само тогава то може да израсне като истински човек. Ама те мигар ме слушат? Не, не съм права, Мишенка и Володя безспорно се вслушват в мнението ми, но си вършат нещата посвоему. Не, пак не съм права — Володенка прави каквото му казвам, обаче Миша съвсем е изпаднал под влиянието на Лариска, само нея гледа в устата и не прави нищо против нейната воля. Той иначе е добро момче, послушно е, винаги ме е уважавал и обичал, ама Лариска съвсем го развали. Виж, Муза, жената на Володюшка, е съвсем друго нещо — снаха за чудо и приказ. И внимателна, и спокойна, и мен уважава, и мъжа си обича, и не натрапва мнението си на никого, за всичко слуша Володя. Жалко само, че е бездетна, слабичка е, нефелна, да се чудиш от какво ли е жива, ама то е както бог реши, той си знае на кого колко дечица да даде. И без това си имам трима внуци — двечките на Мишенка и Юлечка на Валюшка, стигат ми. Щом Володя и Муза си живеят щастливо без деца — тъй да бъде. Макар че аз не разбирам как може човек да е щастлив без деца — ние с Олег Семьонович имахме четири, аз и повече щях да родя, ако не беше Ванечка. След Ванечка ме достраша. Ето, сега ми останаха трички — най-големият Миша, средната Валюшка и най-малкият Володенка.

Ванечка… Е, дали да кажа сега, или да почакам друг момент? Не, ще почакам, докато си дойде Миша. Това засяга и него.

А това момче, Павел, не е много добре възпитано. Кой ли го е намерил? Миша ли? Или Лариска? Кой знае какъв е уличник. Как може — за пръв път идваш в една къща и без костюм, без вратовръзка? Какви са тия обноски — да отидеш с дънки на място, където още не те познават? И не се представи както трябва, Лариска само спомена, че се казва Павел, нито фамилното му име чухме, нито биографията. Е, то нейното хубаво, ще прощавате, възпитание и без това всички го знаят, ама момчето? Какви са родителите му? Какво образование има? Къде и какво е работил? Сега трябваше да ни разкаже на всички, та всички да знаем какъв човек ни влиза в къщата, защото той може и да е крадец или бандит, или — което е най-страшно — да развращава малолетни момичета. Какво знаем за него? Нищо. А той, вместо да ни се представи на всички, седи и си шепне с Артьом. Не е работа това, невъзпитано е. Ще трябва да кажа на Миша… Впрочем не, май е по-добре да се оплача на Володенка, той може да повлияе на Миша. Виж ти, как се обръща животът — Володенка ми е най-малкият от живите ми деца, а се постави като най-голям, той наистина е най-умният и най-добрият от тримата. Кой би помислил, че ще стане такъв?

Като малък той… Абе, защо ли да си спомням! Когато беше малък, ние с Олег Семьонович, царство му небесно, бяхме сигурни, че от него нищо няма да излезе, че няма да стане истински човек и целият му живот ще тръгне накриво. Струваше ни се, че е коравосърдечен, бездушен, студен. Как се държа в деня, когато Ванечка почина… Дори ми е болно да си спомням. Тогава си помислихме, че изобщо не е човек. Пък и после… Ама се оправи и изпревари всички по човещина — и Мишенка, и Валюшка. И жена си избра свястна, не като Миша. За Валюшка пък хич не ми се говори, нейният семеен живот се провали напълно.

Край, решено — щом Миша седне на масата — ще го кажа. А сега ще предупредя всички.

— Моля за малко внимание! Когато дойде синът ми, ще ви съобщя нещо.

Ах, тази Юлка, голяма е артистка! Вече се лепна за новичкия, за Паша. Глупачка, чуди се какво да прави от скука и само търси каква интрига да скрои. Седи уж кротичко, ровичка в чинията с мижавите зеленчуци, щото нали, вижте я каква е замечтана и интересна, храни се само с въздух и капчица роса, иска да направи впечатление на Павел. Обаче аз ли не знам какъв апетит има! Апетит, наследствена черта на цялото семейство Руденко — тук всички са луди по солидното и вкусно ядене. Юлка просто е извадила късмет с обмяната на веществата, колкото и да яде — остава си стройничка и изящна, инак лапа като разпрана! На Дана, горката, не й е провървяло в това отношение, но това не е нейна вина, а стройната фигура на Юлка не е нейна заслуга. Така е решила природата. Дана е най-нормалното същество в това семейство, главата й е наред, а на всички останали дъската им хлопа по малко. Елена трепери постоянно като заешка опашка, гледа да угоди на всички, просто се вманиачава. Валентина тайно си попийва и мисли, че никой не го забелязва. Лариса Анатолиевна се прави на грандама и се вбесява, задето мъжът й не й осигурява начина на живот, който според нейните представи трябва да води. Вярно, Михаил Олегович е нормален човек, не се прави на какъвто не е, по пари ходи, а живее така, сякаш има малък бизнес, дори се занимава с някаква благотворителност, но именно това е някак подозрително. Когато един човек има сто рубли, а живее сякаш има само десет, съгласете се, това поражда някои въпроси. С една дума, не всичко е ясно около него. И братчето му, Владимир Олегович, не е много прозрачен. От една страна, уж всичко за него е известно: учен, социална психология и тем подобни, и жена му е учена мишка, кротка и безропотна, на пръв поглед — никакви подводни камъни, но има нещо странно у него. Всичко му е в повече: прекалено добър, прекалено умен, прекалено изтънчен. Не буди подозрения — има всякакви хора, включително и такива, но дразни извънредно много. И жена му е доста особена, идва тук много рядко, да речем, веднъж на два-три месеца, и то за кратко, докато самият Владимир Олегович е тук всеки божи ден — не току-така живее в съседната сграда. На пръв поглед може да изглежда, че Владимир Олегович обича майка си, сестра си и брат си и ги навестява всеки ден, а жена му Муза Станиславовна не е в много добри отношения с роднините, тук не я посрещат добре, та затова се старае да не се натрапва. Какво пък, случва се. Да, но всъщност изобщо не е така. Старата Анна Алексеевна обожава Муза, откога работя с Дана — вече втора година започна — а от старицата съм чувал само похвали за снаха й, и то абсолютно искрени. Изглежда и Лариса Анатолиевна няма нищо против Муза: във всеки случай не съм чувал лоша дума за нея от никого тук. А и според мен е свястна женица, доброжелателна, няма у нея никаква злъч, никакви задни мисли, макар че наистина съвсем малко я познавам. Но пак не разбирам защо толкова рядко идва тук. И още една странност: Владимир Олегович е абсолютно висококачествен мъж, стилен — съвсем обективно го оценявам. Жените сигурно са луди по него. Той обаче си е избрал Муза Станиславовна — нищо особено наглед — и живее с нея вече дълги години, и то не заради децата, както се случва в много семейства. И това е необичайното. С една дума, не семейство, а пълна загадка.