Пат Конрой - Блус в лятна нощ

Когато отидохме в „Йестърдей“, Майк и Шайла бяха вече там и унило дремеха над чашите си. Щом влязохме, Кейпърс и Шайла се разцелуваха страстно — това им бе станало навик през онези бурни дни на арести, демонстрации и речи. Винаги ходеха хванати за ръка и демонстрираха нежните си чувства на обществени места по такъв начин, че лично аз се чувствах ужасно неловко, а Джордан обикновено извръщаше очи. Сякаш не им стигаше, че живеят заедно, ами искаха да покажат, че силата на убежденията им възпламенява още повече сексуалния им живот. Докато чакахме да ни донесат бирите, ръцете им шареха неспокойно, сякаш извивките на телата им бяха единствената азбука, която можеха да четат.

— Разплетете се — каза им Майк, — за да можем да си поръчаме на спокойствие.

— Ти просто ревнуваш — сопна му се Кейпърс, без да откъсва поглед от Шайла. — Разплетем ли се, сякаш оставам без ръце и крака. Откакто започна нашата революция, имам чувството, че с Шайла сме едно цяло.

— Каква революция? — попитах аз.

— Джак, кога ще се събудиш? — озъби ми се Шайла. — Колко още млади момчета трябва да умрат във Виетнам, за да решиш, че този въпрос заслужава малко внимание?

— Седемдесет и две хиляди триста шейсет и осем — отвърнах аз, докато изчитах менюто.

— Как можеш да се шегуваш, когато твои връстници гинат в тази неморална война? — попита ме Кейпърс и ме сграбчи за китката.

— Аз искам сандвич със сирене и лук — обади се Джодан, докато изучаваше менюто. — А, има и други вкуснотии. Бих мушнал и една салатка, но като си помисля за онези момчета, дето измират в неморалната война, изведнъж престава да ми се яде. Приисква ми се да грабна един плакат и да хукна след някоя антивоенна демонстрация, за да почувствам и аз морално превъзходство над шляещите се неангажирани хорица.

— Аз пък щях да си поръчам пържола, но всяко късче месо ми напомня трупове и смятам, че е ужасно неморално да си позволявам пържола в такъв момент. Оризът пък ми напомня за оризищата и за войните на Виетконг, които измират в тяхната си високоморална война срещу такива изроди като мен. Така че и ориз да не виждат очите ми. Въобще, яде ми се нещо без плънка от политически послания. Най-добре да си поръчам суров морков и чаша вода.

— Кейпърс и Шайла не мислят, че това е смешно — предупреди ни Майк.

— Жалко — отвърнах.

— Какво толкова смешно има, като става дума за Виетнам? — попита Шайла.

— Смятам, че цялата ни страна е изперкала — обадих се аз. — Ето, вие двамата сте се превърнали във фанатици. Кейпърс, погледни се! От едната в другата крайност и то в разстояние само на една календарна година! А ти, Шайла? Едно време не познавах по-приятно и забавно момиче от теб, а сега по-скоро бих изчитал архивите на Конгреса, отколкото да бъда с теб в една компания. Не мога да разбера защо не си останете либерали, без да се превръщате в досадни, надути, вечно прави мърморковци.

— Джак, ние се опитваме да спрем войната — каза Кейпърс. — Съжалявам, ако с това ти разваляме купона.

— Ти въобще имаш ли някакви убеждения? — попита Шайла.

— Американското знаме — отвърнах.

— Евтин патриотизъм! — изсмя се Кейпърс. — Най-хубавото на американското знаме му е това, че не представлява нищо. Можеш да го гориш, да го тъпчеш, да го мачкаш, да го плюеш, да го хвърлиш на боклука, защото нашата Конституция ни гарантира това свещено право.

— Джак, у теб дреме фашист, който всеки момент може да се събуди — обади се Шайла.

— Единственото нещо, което може да го събуди, е вашата компания с Кейпърс — отвърнах. — След всяка среща с вас двамата изпитвам непреодолимо желание да пусна една бомба над Ханой.

— Значи ти си за войната — изкрещя Шайла. — Признай си.

— Ние сме студенти — намеси се Джордан. — Никой от нас не е за войната. Това е една глупава война, запалена по глупави съображения, която се води от глупави хора.

— Значи сте на нашата страна — каза Шайла.

— Разбира се, че сме на вашата страна — продължи Джордан. — Само че не сме толкова шумни и не обичаме да парадираме с убежденията си.

— Не мога да мълча, когато става дума за напалм и за изгарящи деца — каза Кейпърс.

— Нито пък аз — подкрепи го Шайла. — Още по-малко пък ще седя на една маса с онези, които могат.

Двамата с Кейпърс станаха да си вървят.

— Вдигам тост за напалма — извиках след тях и се изправих на крака, но двамата изчезнаха, без дори да се обърнат.

— Май че напълно са си изгубили чувството за хумор — каза Майк и щракна една снимка.