Морин Джонсон - Мистерия в “Елингам”

Това държание бе толкова нехарактерно за Монтгомъри, че Елингам се подчини, без да обели дума. Тръгна след иконома, който, след като стигнаха в килера, му подаде слушалката.

— Жена ти и дъщеря ти са при мен — чу се глас.

Стиви Бел имаше едно простичко желание — да се надвеси над труп.

Тя не искаше да убива хора, съвсем не. Чисто и просто, искаше да е тази, която ще разбере от какво е умрял човекът. Искаше торби с надпис „Доказателства“ и защитен костюм като тези на съдебните медици. Искаше да бъде в стая за разпити. Искаше да разнищи случая.

Всичко това бе съвсем нормално и хубаво и вероятно много хора биха го искали, ако бяха честни. Само че старата й гимназия не бе място, където тя да може да изрази това свое желание. Старата й гимназия бе прекрасно учебно заведение, ако си падате по гимназиите. Не бе лоша, нито зловеща. Беше точно такава, каквато всички очакваха да бъде — километри линолеум, бръмчащи луминесцентни лампи, топла миризма на закуски, идеща откъм бюфета рано сутрин, проблясъци на вдъхновение, бързо потушавани от продължителни периоди на скука, и постоянен копнеж да бъдеш някъде другаде. Стиви имаше приятели там, но никой от тях не разбираше напълно любовта й към криминалистиката. Бе написала възторжено есе, изливайки в него цялата си душа, и го бе изпратила малко като на шега. Никога нямаше да я приемат в „Елингам“, така поне си мислеше.

От „Елингам“ обаче харесаха написаното. И й предоставиха тази стая.

Мебелите бяха дървени и изненадващо обемисти. Големият скрин се заклати, когато Стиви го докосна. Лакът не бе успял да скрие множеството драскотини по повърхността. Някои бяха резултат от продължителната употреба, но имаше и инициали и думи. Отвори чекмеджетата и с изненада установи, че не са празни; намери карирано одеяло, дебело червено яке с логото на академията на гърдите, фенерче и кутийка с батерии, синя фланелена роба и ракети за тенис. Стиви извади ракетите и ги разгледа, след което стигна до извода, че това всъщност са снегоходки и че колчетата до вратата са закачалки за тях.

Стиви бе наясно, че във Върмонт е студено, а тези вещи свидетелстваха, че атмосферните условия понякога стават много тежки.

Зае се да разопакова багажа си. Измъкна старите си сиви чаршафи, раирания юрган, който използваше от десетгодишна, и две от най-малко пожълтелите възглавници от шкафа вкъщи. Докато ги оглеждаше на ярката върмонтска светлина, й се сториха опърпани. Тя притежаваше някои нови вещи, като кутията с принадлежности за баня и джапанките, но те не внасяха свежест в стаята.

Не й пукаше. Идеята й бе стаята да прилича на жилището на Шерлок Холмс на Бейкър Стрийт — занемарено, но аристократично.

Сложи си слушалките и се заслуша в записа. Този бе за Х. Холмс, серийния убиец от Чикаго. „… щяха да влязат в крепостта на убийствата на Холмс. Вътре щяха да открият газови камери, помещение за бесене и звукоизолираното подземие…“

Бе маркирала една от кутиите със звездички. Отвори я. В нея бяха любимите й книги за мистерии (внимателно направена селекция, съдържаща няколко десетки романа). Започна да ги нарежда на рафтовете по предпочитания от нея начин.

„… улея до пещта в сутерена, където труповете се…“

Шерлок Холмс застана най-отгоре, до Уилки Колинс. Агата Кристи се разпростря на два рафта, после дойде ред на Джоузефин Тей и Дороти Сейърс. След авторите от по-ново време в края заеха място книгите по съдебна медицина и криминална психология. Отдръпна се назад, за да види как изглежда цялостно колекцията. Направи няколко дребни корекции, докато редът стана както трябва. Където бе тя, там бяха и книгите й.

Подреди книгите, останалото щеше да почака. Вече можеше да се заеме с останалото.

„… киселина, различни отрови, рамка за разпъване…“ Стиви не се интересуваше особено от предметите от ежедневието, като например дрехите. За нея дрехите бяха маловажни, а и нямаше много пари, така че гардеробът й съдържаше предимно дънки и фланелки. Обожаваше дебелия рибарски пуловер, защото такъв носеше детективът от един неин любим роман на скандинавски писател. Предпочиташе чантата, използвана от детектив от английски телевизионен сериал.

Тя не разполагаше с ценни дрехи, като изключим един червен найлонов шлифер, дошъл право от седемдесетте години на миналия век. Бе го намерила на дъното на скрина на баба си. Бе й по мярка, сякаш бе шит за нея. На реверите му закичи значки на любимите си групи, книги и предавания. Шлиферът имаше дълбоки джобове и широк колан и когато го облечеше, Стиви се чувстваше силна, подготвена и изключително непромокаема. Дори майка й, която не харесваше вкуса на Стиви за дрехи, одобри червения шлифер. („Най-сетне нещо червено.“) След като закачи шлифера на закачалка в гардероба и затвори вратичката, Стиви се извърна и видя зомбито.