Мануэль Монтальбан - Александрийска роза

— Плащат ли ти за неразрешените случаи?

— Винаги ги разрешавам. Винаги успявам да узная почти толкова, колкото и убиецът, и да го обясня на клиента си. Включително сега, когато излезе, че клиентът знае повече от мен и до края ще знае повече, дори от убиеца повече, колкото и да е невероятно.

Фустер се досещаше за бурята, която бушуваше под престилката със странни птици в полет на бяло небе и остави Карвальо да си излива душата, докато първата бутилка не мина и замина.

— Отгоре на всичко са продали поляната ей там отпред и може би ще ми закрият част от изгледа към Барселона.

— Ето това наистина е лошо.

— Откакто го знам това място, много преди дори през ум да ми мине да дойда да живея тук, като ми кажеха „Валвидрера“, си представях поляната с дърветата. Същото важеше за хиляди жители на града, които всяка неделя заставаха там и надничаха към Барселона като от тераса. Но демократичната община явно не е в час и вместо да подари въпросната тераса на гражданите и на мен, е позволила да се застрои и да дозатули града. То е ясно, че всичко бива, щом си хванал закона откъм дръжката. Страната се е напълнила със законови буквоядци. А вътрешната логика на законите е като влак по релси — никога няма време да се спре, за да попита самоубийците за основанията им или да предупреди глухите. Тези общинари демократчета сигурно са от заможни семейства. Сигурно от малки летуват във вили с градини и не знаят какво е да вземеш влака специално за да идеш да погледаш час-два някое обществено дърво и колко любопитно е да се измъкнеш от комедията и да я понаблюдаваш отвън. Да наблюдаваш този град.

Втората бутилка открехна рая в сърцето на нощта и Фустер разказа всичко, което се сети за общите им познати и в частност за професор Бесер, когото веднъж бяха използвали като литературен консултант при разследването на едно социално престъпление.

— Това им е работата на привържениците на литературния реализъм. Трябва да четеш и да предприемаш физически натоварвания. Ще прогледнеш за действителността. А ти четеш, за да изгаряш, за да намериш причини да гориш, и предприемаш физически натоварвания единствено когато преследваш или те преследват. Логично е, че имаш отрицателно усещане за действителността.

— Отивам на минерални бани.

— Баден-Баден? Мариенбад? Ла Тоха? Пантикоса?

— Някъде, където е пълно с чужденци, дошли заради испанското слънце и готови да оставят в нашите клоаки всичките си излишни лайна. Готов съм за същото. Кални бани. Масажи. Очистване.

— Да не си болен?

— Не. Но имам нужда да ме докосват, сякаш съм част от природата, и да се нагълтам с чудотворни води, от онези, дето ти фрашкат черния дроб с желязо и ти смазват пикочопровода. Бял халат. Ще си купя бял хавлиен халат и така няма да има връщане назад, ще трябва да ида на бани.

— Море? Планина?

— И двете. Хубаво се разтърсих. Нямаше да е лошо да има пътеводител на минералните бани. Целият свят е станал санаториум, с броени уважителни изключения като Ливан или Салвадор. Толкова по-зле за тях. Човек трябва да си е загубил ума, за да се роди в Ливан. Искаш ли да ти кажа какво най ме вбесява в историята на убитата и моряка? Че намирисва на старо. Бях там, където е започнало всичко, в Агилас, и даже местата, където се е родила мътната страст на главните герои, вече не съществуват. Разкарали са бикоборската арена, няма го пространството, където са разпъвали шатрата за вечеринките, даже крайморската алея се е променила. Нито социалните условия са същите, нито фабриката, където жената е работила, нито оня нагон за оцеляване, който всички имахме преди трийсет-четирийсет години. И тези двама нещастници са станали жертва на остаряването на чувствата си, остаряването на добрината и лошотията си. Пазели са в себе си руините на своите личности, на онова, което вече не са били, и изведнъж са ги изкарали на преден план, презрели са всички промени, настъпили в животите им, и това е свързано с тяхната култура, подчинили са се на някакви ненужни, безполезни модели.

— Ще ходиш ли на процеса?

— Може да ме призоват като свидетел, макар че се съмнявам. Ако ме призоват, ще ида. Ако не — не. Престоят в минерални бани може ли да се отбие от данъците?

— Ако е по здравни съображения и в твоя случай на свободен професионалист — без съмнение. Това е мнението ми на експерт.

— Знаеш ли какво ще направя? Ще ида утре на пристанището. Искам да видя пристигането на „Александрийска роза“ и на моряка.