Сергей Литвинов - Оскар за смъртоносна роля

Но по-скоро я спира нещо, което тя много добре бе разбрала от историята с Птушко… Когато човек се опитва да отмъсти, става така, че действията му волно или неволно засягат съвсем странични и абсолютно невинни хора. И те без да имат вина, страдат. Защо, примерно, се измъчи тя? Само защото е заварената дъщеря на Валерий Петрович…

При това отмъщението понякога се превръща в бумеранг, насочва се срещу отмъстителя, а печелят от него, жънат плодовете му съвсем други хора. Както в случая с Птушко — и двамата загинаха, а предателката Анжела се оказа на върха…

С една дума, Таня на никого не се обади и никаква „операция Мъст“ не започна… Сигурно трябва първо да замине за островите, да си почине, да помисли?…

Тогава тя започна да се разхожда из Интернет и да си избира курорт — най-красивият, най-скъпият, най-спокойният. Само че и с курорта нещо не се получаваше…

Таня прегледа стотици картинки — със съблазнителни палми, с тихи лагуни и уютни бунгала — но така и не си избра нищо. Всичко бе и извънредно красиво, и екзотично, и луксозно — само че кой знае защо никак не й се искаше да ходи в туристическата агенция и да си урежда пътуване.

„Но какво всъщност ми трябва? — мислеше Таня, като объркано разглеждаше все нови и нови картинки с пустинни плажове и съблазнителни кокосови палми. — Какво искам? Защо не ми паснаха разкошните, комфортни Малдиви?…“

И изведнъж, внезапно сякаш й просветна и тя разбра какво иска… Още сега! Незабавно!

До доктор Кирил е още далеч, цели петстотин метра, но Таня вече се чувства безгрижно, съвсем като малко момиче.

Не, тя разбира се, би могла да постъпи като голямо момиче. Да се обади и да помоли Кирил да й поръча пропуск. И благоприлично, по всички правила да влезе в болницата през главния вход. Но това е така обичайно и скучно, а на Таня кой знае защо й се струва, че доктор Кирил също обича всичко неочаквано и нестандартно.

Тя ловко сграбчи напречната греда, вдигна се на мускули и хоп, вече седи върху оградата, а минаващите оттам хлапета я гледат възхитено. Сега — мощен скок и ура — бастионът е превзет! А след това с важен вид, за да не я спре никой, слиза в мазето, минава по тъмните коридори до входа на реанимацията, в бокса отново „приватизира“ нечия бяла престилка, влиза в отделението… и ето го, Кирил! Върви уморен и тъжен по коридора, в ръцете му — отвратителни на вид сонди… Ама че работа има! Тя просто е длъжна колкото се може по-често да го глези с приятни изненади.

— Кирил Ев-ге-ние-вич! — изпя Таня.

Той вдигна поглед и… едва не изпусна сондите си.

— Та… Танюшка!

И с недоверие в гласа:

— При мен ли идваш?

— Не — усмихна се тя и кокетно оправи престилката си. — Дойдох на инспекция! Искам да разбера как се чувстват пациентите…

— С пациентите всичко е наред — подхвана тона й Кирил.

— Анамнеза, диагноза, прогноза? — с умен вид попита Таня.

— За болните е благоприятна. А виж, при нас, лекарите… по-точно при един от лекарите… всичко е ужасно.

— И защо така? — усмихна се тя.

— Защото много ми липсваше — съвсем по детски въздъхна той.

— Ох, Кирюшка — въздъхна и Таня (фамилиарното „Кирюшка“ се изплъзна от устните й съвсем естествено), — не можах да дойда по-рано. Такива неща ми се случиха! Едва сега малко се пооправих…

— И каква е прогнозата за бъдещето? — запита той.

— Прогнозата… Прогнозата е такава, че днес аз ще дежуря заедно с теб. Ако позволиш, разбира се.

Кирил я гледаше недоверчиво:

— Шегуваш ли се?

— Как ще се шегувам?! Ето, и пасти съм донесла, за да ни е сладко. Ами ти, между другото, защо не се обади? Нали казваше, че ми знаеш телефона…

— Не исках да ти досаждам — твърдо каза Кирил. — Реших, че ако поискаш, сама ще дойдеш.

— Но си ме чакал, нали?

— Чаках! Много те чаках. И даже всеки ден ти поръчвах пропуск.

Тук й остана само да изфучи:

— Пропуск! Ха! Кога са ми били нужни пропуски на мен?! Аз съвсем простичко, през оградата…

— Таня! На колко си години?!

— Не знаеш ли, че на жените такива въпроси не се задават?

— Ако тези жени са на по-малко от осемнайсет — може! А ти явно си на по-малко! Сигурно си на десет–единайсет, след като се катериш по оградите!

— Не, на цели дванайсет съм! — със смях си „призна“ Таня. — Но съм на дванайсет само когато съм с теб. Когато те гледам, веднага ставам дете. Чувствам се съвсем млада и глупава… И защо, интересно, е така?

— С мен също става нещо странно — сериозно кимна Кирил. — Щом те видя — веднага ме обземат някакви неясни желания…