Сергей Литвинов - Оскар за смъртоносна роля

„И освен това — никога не бива да се дава излишна информация. Няма да им кажа, че съм се срещала с бившия си шеф, по негова инициатива, в клуб «Ален Делон». И Андрей Фьодорович много ме моли да се върна и обеща един път и половина да увеличи заплатата ми. А освен това ми разказа, че е успял да уреди въпроса с Брячихин…“

— Да го уредите? — учуди се тогава Таня. — Как така?

— Ти какво, Садовникова, телевизия не гледаш ли?

— От известно време направо ми се гади от телевизията…

— Жалко! Брячихин беше направо блестящ! Уредих му три явявания в ефир, в три централни канала! В праймтайма, със солидно намаление! И той имаше голям успех! Всеки път пред камерите говореше едно и също: „Сега всички знаят, че съм имал тежко детство. Биех се с момчетата, крадях ябълки и бях начело на банда хулигани. Затова аз знам как да въведа ред в Москва!“.

— Чиста демагогия!

— Да, най-добрата защита е нападението! Но какво да се прави — човекът си е харизматичен! След тези телеефири рейтингът му порасна със седем процента! Така че успяхме да обърнем собствения ни гаф в негова полза! Брячихин е безкрайно доволен и нас с теб повече няма да ни пипне…

— На теб извини ли ти се, дето те замери с кафето?

— Какво говориш! Такива хора никога не се извиняват! За разлика от нас, мухлясалите интелигенти…

… Всъщност, нали и Андрей Фьодорович не й се извини и затова Таня се съмняваше, че ще се върне в агенцията. Обеща да дойде и да се „огледа“. А паралелно с това разговаряше с „ловците на таланти“ за работа в други рекламни фирми. И размишляваше: „Може би, стига съм работила за другиго?! Време е да събера смелост и да започна свой бизнес?! Не е задължително да е свързан с рекламата! Някоя и друга идейка имам по въпроса…“

— … Та връщате ли се? — не отстъпваше Артьом.

— Тьома, нали знаеш какво става с любопитната Варвара? Откъсват й носа, задето си го пъха навсякъде! — смееше се Таня. А после се обърна към всички: — Благодаря за топлото посрещане! Мога да кажа едно — много ми липсвахте всички!

На Таня много й се искаше да завърши историята красиво.

Първо, да си отмъсти на онези двамата, които я предадоха — на бившата си секретарка Наташа Соколова и на бившия си любовник Макс Мезенцев.

А после както трябва да си почине. Да замине някъде надалече — например, за тихите, отдалечени от бурите на цивилизацията Малдивски острови. Сама, без компания — прекалено бе уморена от хората и много се бе разочаровала от тях. Просто да се излежава на пясъка, никого да не вижда и за нищо да не мисли. И топлото тропическо слънце да пресуши спомените й…

Макс, Макс… Какъв гад се оказа! Преструваше се на мил, любящ, искаше да й направи дете — и заради какво?! Заради работата си при Птушко, за пари! Интересно, колко ли са му платили? Сигурно трийсет сребърника… Как й се иска да го убие, да го унищожи, без някакви си килъри, а със собствените си ръце!

Мислите за отмъщение я сгряваха, а фантазията й рисуваше най-страшното възмездие, което да се стовари върху Макс и Наталия. Ето: двамата лежат в леглото, а в стаята изведнъж се втурват четирима с черни маски и… Или: тия двамата отново са в леглото, а вътре влизат намръщени хора с бели престилки и със строги гласове казват, че са от Центъра за профилактика срещу СПИН и че по техни данни, един от многобройните партньори на Наталия е заразен… А може и така: да поразпита познатите си и да намери свестен хакер. И да му даде задача да изтръска някоя банка, по-сериозна, не от бандитските. А парите от сметките да прехвърли на сметка на Макс. Нека после се разправя с банковите босове…

С една дума, може да се измислят сума ти неща! И може да се уредят много работи! И помощници да си намери — Синичкин или Полуянов сто процента няма да откажат… Таня дори на няколко пъти хваща телефонната слушалка да се обади, да моли, да организира… Но всеки път нещо я спираше. А какво — тя и самата не можеше да разбере…

Опасенията, че Мезенцев и Соколова ще й отвърнат със същото ли? Съвсем не! Макс и Наталия не са хората, от които може да се страхува. Страхът, че ще прекали с отмъщението и самата тя ще си има проблеми с бандитите или със закона? Също не! Първо, тя е умна и никакви проблеми няма да допусне, и второ, каквото и да се случи, Валерочка винаги ще я измъкне… Не, тук имаше нещо друго, но как да формулира това друго нещо? „Аз прекалено ги презирам, за да се занимавам с тях? Или: те така ме обидиха, че аз дори не искам да мисля за тях? Или просто интуитивното седмо чувство, че е по-добре да не бъркаш в помията? А може би просто времето за мъст не е дошло?“.