— Вие сте изследвали трупа на убития — каза съдия-следователят, когато на встъпителните въпроси бе отговорено. — Бихте ли ни казали в какво състояние бе той?
— При външния оглед открих дълбоко хлътване на черепа с диаметър пет сантиметра и половина на два сантиметра и половина над лявото ухо и контузна рана с дължина два сантиметра и три четвърти. Раната и хлътването вероятно са причинени от силен удар с тъп предмет. Няма белези от други удари. След като отворих черепа, открих следното: твърдата костна обвивка на черепа е раздробена на частици, които са се забили в мозъчното вещество и са причинили сериозни разкъсвания. Увредени бяха и една-две артерии, а една бе скъсана, което беше довело до силен кръвоизлив в мозъчната кухина, предизвикал огромно налягане върху кората на мозъка.
— Каква е според вас причината за смъртта?
— Непосредствена причина за смъртта са разкъсванията и мозъчният кръвоизлив, но, разбира се, решаващ фактор е бил ударът, причинил тези наранявания.
— И е чиста формалност да ви питам може ли да е самонараняване, нали така?
— Да, напълно невъзможно е ударът да е бил нанесен от самия пострадал.
Това беше най-същественото от показанията на лекаря. Когато той приключи и беше освободен, призоваха инспектора Чарлз Робъртс и той зае свидетелското място. Както и другите свидетели, по искане на съдия-следователя той започна с общо изложение на фактите.
— Тъй като началникът на полицията отсъстваше, като чух доклада на полицая Уеб, аз наредих на сержанта да вземе линейката и да тръгне със спасителната група. Когато пристигнахме на мястото, където лежеше убитият, погрижих се да го настанят в линейката, под лекарско наблюдение, а ние влязохме в гората. Всеки от отряда бе снабден със силно фенерче, така че работехме при добро осветление. Не намерихме никакви следи от човек, но открихме каската на убития близо до пътя. Тя бе смачкана, вероятно е била съборена от някой клон. Най-вече търсихме палката на убития и накрая я намерихме съвсем близо до мястото, където бе лежал. Вдигнах я за каишката и я отнесох така в участъка, където я изследвах внимателно и открих няколко пръстови отпечатъци. Не се опитах да ги снема, а закачих палката в шкафа и го заключих. На другата сутрин докладвах на началника и му дадох ключа от шкафа.
— Намерихте ли следи от беглеца?
— Не. Отидохме до портата и намерихме следи около мястото, където е стоял велосипедът. Можахме да видим, че е бил избутан до шосето. Но на самото шосе нямаше никакви видими следи.
— Намерихте ли колелото?
— Да. Два дни след кражбата колелото бе намерено под един навес близо до шосето за Лондон, на около три мили от Клей Уд. Изследвах го внимателно с проявителен прах, за да открия отпечатъци, имаше много, но бяха размазани и неразличими.
Това бяха в общи линии показанията на инспектора и тъй като нямаше други въпроси, той бе освободен, мястото му зае началникът на полицията Хърбърт Паркър, който продължи разказа на инспектора за палката на мъртвия полицай.
— Ключът от шкафа ми бе предаден от инспектор Робъртс, както каза и той. Отключих и извадих палката, която разгледах на силна светлина с лупа. Можах да видя няколко пръстови отпечатъци по дръжката й. Поради мястото и разположението им реших, че ги е оставил убиецът, когато е измъкнал палката от ръцете на убития. Забелязваха се върху гладката повърхност, но не бяха достатъчно ясни, за да се заснемат без проявител. Не се опитах да ги проявя, защото, имайки предвид важността им, сметнах, че е по-добре да предам палката непокътната на специалистите от Скотланд Ярд. Опаковах я така, че следите по дръжката да се запазят от всякакъв допир и я занесох в отдела за дактилоскопска експертиза в Скотланд Ярд, предадох я на началника му, който я изследва и прояви отпечатъците с графитен прах.
Тогава видяхме четири различими отпечатъка, очевидно от лява ръка — единият беше от палец, бе съвсем ясен, а отпечатъците от другите три пръста, макар и не толкова ясни, добре се различаваха. Веднага след като бяха проявени, ги снимахме и когато снимките бяха готови, връчихме ги на специалисти, които преровиха картотеката. Установи се, че такива отпечатъци няма в цялата картотека — нито в основната й част, нито в отделните папки.
— И какво означава това?
— Означава следното: тъй като такива отпечатъци няма в основната колекция — там се съдържа пълен комплект отпечатъци, снети в затворите, — сигурно е, че този човек никога не е бил съден, и тъй като ги няма и в папките с лични отпечатъци, няма доказателства, че някога е бил замесен в престъпление. Накратко: като се имат предвид пръстовите отпечатъци, този човек не е известен на полицията.
Читать дальше