Кати Райкс - Пепел от кости

Тогава обаче Ламанш позвъни на мобилния ми телефон.

— Темперанс?

Той единствен отказваше да използва много по-лесното за произнасяне Темпи, както ме наричаха всички останали. В устата на Ламанш името ми звучеше съвсем по парижки „Темперонс“.

— Oui 9 9 Да (фр.). — Б.пр. — превключих веднага на френски.

— Къде си?

— В Монреал.

— Така си и помислих. Добре ли пътува?

— Както може да се очаква.

— Сега пътуването със самолет не е както едно време.

— Така е.

— Нали утре ще дойдеш рано?

Усетих напрежение в гласа на стария човек.

— Разбира се.

— Пристигна един случай, който е… сложен.

— Сложен?

— Най-добре да ти обясня, като се видим.

— В осем?

— C’est bon.

Затворих телефона и почувствах смътно безпокойство. Ламанш ми се обаждаше рядко. А когато го правеше, новините никога не бяха добри. Петима велосипедисти, изгорели като факли. Жена, открита удавена в басейна на някакъв сенатор. Четири трупа в място, което може да се достигне само с пълзене.

Ламанш е работил като съдебномедицински патолог от трийсет години, двайсет от които е ръководил нашия отдел по съдебна медицина. Знаеше, че по график трябва да се върна днес и още утре сутринта ще се явя в лабораторията. Какво можеше да е толкова сложно, че искаше да се увери още веднъж, че утре ще съм на работа?

Или толкова ужасно?

Докато разопаковах багажа си, пазарувах, подреждах хладилника и ядох салата Nicoise 10 10 Салатата Nicoise е прочут кулинарен специалитет от Ница (оттам и наименованието — „нисоаз“) с основни съставки сурови зеленчуци, твърдо сварени яйца, аншоа и зехтин. — Б.пр. , в главата ми се въртяха различни сценарии, кой от кой по-лош.

Легнах си и реших, че е по-добре утре да отида в седем и половина.

Едно от хубавите неща на пътуването със самолет е, че след това се чувстваш уморен. Въпреки опасенията си заспах още по време на новините в единайсет.

Утрото на следващия ден беше като излязло от рекламна туристическа брошура. Меко. Лек ветрец. Ясносиньо небе. Тъй като отдавна (не ми се ще да казвам точно откога) част от годината работя в Квебек, знаех, че времето няма да се задържи така за дълго. Искаше ми се да карам колело сред природата, да отида на излет в планината, да карам ролери по пътеката покрай канала Лашин.

Всичко друго, но не и да се сблъскам със „сложния“ проблем на Ламанш.

В седем и четирийсет и пет паркирах в Едифис Уилфред-Дером — Т-образно високо здание в работнически квартал, на изток от центъра. Ето как са организирани нещата:

Научната лаборатория по съдебна медицина — НЛСМ — е централна лаборатория по съдебна медицина за цялата провинция Квебек. Заемаме последните два етажа на сградата — дванайсети и тринайсети. Отделът на следователите се намира на десети и единайсети етаж. Моргата и залите за аутопсии са в мазето. Полицията на провинция Квебек — ППК — заема всички останали етажи.

Валидизирах картата си за достъп, минах през металната врата, влязох в асансьора, предназначен само за служители на ПЛСМ и следователи, валидизирах я отново и потеглих нагоре заедно с дузина други като мен, мърморейки „Bonjour“ и „Comment sa va?“. В този час „Добро утро“ и „Как сте?“ звучат еднакво глупаво на всички езици.

Четирима души слязохме на дванайсетия етаж. Прекосих фоайето, валидизирах втора карта за достъп и влязох в работната зона на лабораторията. През прозорците за наблюдение и отворените врати видях как секретарките включват компютрите, техниците проверяват уредите, а учените и лаборантите обличат белите си престилки. Всички пиеха кафе.

Минах покрай ксероксите и отново валидизирах картата си. Стъклената врата се отвори шумно и влязох в крилото по съдебна медицина.

Таблото показваше, че четирима от петимата патолози са на работните си места. В квадратчето до името на Майкъл Морин пишеше: Temoignage: Saint-Jerome. Свидетелски показания в Сен Жером.

Ламанш беше на бюрото си, съставяше списък със случаите за сутрешното събрание. Въпреки че минах покрай вратата му, той остана наведен над книжата си.

Продължих по коридора покрай лабораториите по патология, хистология и антропология/одонтология вляво и кабинетите на патолозите вдясно. Пелетие, Сантанджело, Айерс. Моят кабинет беше последният в редицата.

Още мерки за сигурност — добрата стара ключалка с ключ.

Бях отсъствала един месец. Кабинетът ми изглеждаше все едно ме е нямало откакто сме се нанесли в сградата.

Миячите на прозорци бяха преместили снимките на дъщеря ми Кати и останалите предмети, които държах за спомен от дъската под прозореца и ги бяха сложили върху шкафа с папки. След това чистачката, дошла да изчисти пода, беше поставила кошчето и две саксии с цветя на дъската, която за нейно удобство се оказала празна. Нови гащеризони и ботуши за работа на местопрестъпление бяха натрупани на един от столовете. На другия бяха метнати чисти бели престилки. Ламинираната репродукция на Дюбюфе беше паднала от стената и бе повлякла поставката за моливи.