Агата Кристи - Илюзия с огледала

— Бабо! — извика Джина и се втурна към Кари Луиз изплашена от пребледнялото й лице. — Изглеждащ зле!

— Не се чувствам добре. Горкото момче…

Луис продължи:

— Тази вечер смятах да го питам дали наистина снощи е видял нещо, заслужаващо внимание. Смятах да му предложа добра работа и след първия разговор щеше да стане дума и за това. А сега… — Той млъкна.

— Глупаво момче… Горкото глупаво момче… — промърмори мис Марпъл.

Тя поклати глава и мисис Сероколд попита тихо:

— Значи и ти смяташ така, Джейн…?

Влезе Стивън Рестарик.

— Търсих те в театъра, Джина — заговори той веднага. — Струва ми се, че щеше… Ей, здравейте. Какво се е случило?

Луис повтори разказа си и тъкмо привършваше, когато влезе доктор Мавърик заедно с едно русо момче с розови бузи и подозрително ангелски вид. Мис Марпъл си припомни, че го бе виждала на първата вечеря след пристигането й в Стонигейтс.

— Доведох Артър Дженкинс — каза Доктор Мавърик. — Изглежда той е последният, който е разговарял с Ърни.

— Артър — започна Луис Сероколд, — моля те помогни ни, ако можеш. Къде е отишъл Ърни? Или е някаква шега?

— Не знам, сър. Честно, не знам. Нищо не ми каза. Говореше само за театъра, т’ва е всичко. Разправяше к’ва страхотна идея имал за декорите и че мисис Хъд и мистър Стивън много я харесали.

— Има и още нещо, Артър. Ърни твърди, че снощи е скитал из градината, след като вратата е била заключена. Вярно ли е?

— Ами! Само се хвали, т’ва е. Умира да излъже! Той никога не е излизал нощем. Хвалеше се, но никак не го биваше с ключалките. Ако е истинска, не може да направи нищо. Както и да е, снощи не е излизал, защото знам.

— И не го казваш само за да не ни ядосаш, нали?

— Честен кръст! — извика Артър хрисимо.

Луис не изглеждаше съвсем доволен.

— Чакайте! — ослуша се доктор Мавърик. — Какво е това?

Чуваха се приближаващи се гласове. След малко вратата се отвори и влезе очилатият доктор Баумгартен — беше пребледнял и се олюляваше.

— Намерихме го — простена той. — Тях… Ужасно…

Отпусна се върху едни стол и попи потта от челото си.

— Какво означава това „тях“? — намеси се Милдред Стрет.

Доктор Баумгартен целият се тресеше.

— Долу в театъра. Главите им са размазани. Голямата противотежест е паднала… Алексис Рестарик и Ърни Грег… Мъртви са…

— Донесох ти силен бульон, Кари Луиз — каза мис Марпъл. — Моля те да го изпиеш.

Мисис Сероколд се надигна в голямото, украсено с дърворезби дъбово легло. Изглеждаше дребна като малко дете. Бузите й бяха изгубили розовината си, а очите й бяха станали безизразни.

Тя послушно пое чашата и започна да пие. Мис Марпъл седна край нея.

— Първо Кристиян — обади се Кари Луиз, — а сега Алекс. И горкият умен, глупав малък Ърни. Дали наистина е знаел нещо?

— Не мисля — отвърна мис Марпъл. — Лъгал е. Искал е да си придаде важност. Трагедията е, че някой е повярвал на измислиците му.

Кари Луиз потрепери. Погледът й отново стана безизразен и далечен.

— Искахме да направим толкова много за тези деца… Постигнахме нещо. Някои от тях се справиха чудесно. Няколко заемат наистина отговорни постове. Други не успяха… но няма как. Условията в съвременния свят са толкова сложни… Прекалено сложни за някои елементарни, недоразвити личности. Знаеш ли какъв е най-големият план на Луис? Той е убеден, че изселването на престъпниците в миналото е помогнало на много от тях. Били са изпращани отвъд океана и са започвали нов живот при по-прости обстоятелства. Иска да започне съвременна програма, базираща се на същото. Да купи някъде голяма площ или няколко острова. Да ги финансира в продължение на няколко години, да ги превърне в самоиздържащ се кооператив, в който всеки дава своя дял. Но колонията трябва да е изолирана, за да се пресече изкушението за връщане в градовете и към стария начин на живот. Това е мечтата му. Разбира се, би струвало куп пари, а в наши дни няма много филантропи с поглед в бъдещето. Трябва ни друг Ерик. Ерик би приел идеята с ентусиазъм.

Мис Марпъл взе една малка ножичка и я погледна с любопитство.

— Каква странна ножица — учуди се тя. — От едната страна има две дупки за пръстите, а от другата — една.

Погледът на Кари Луиз отново се върна на земята.

— Алекс ми я подари тази сутрин. Предполага се, че така е по-лесно да изрежеш ноктите на дясната си ръка. Милото момче… Какъв ентусиаст… Накара ме да я изпробвам веднага.

— Предполагам, че е събрал изрязаните нокти и внимателно ги е прибрал — каза мис Марпъл.