Агата Кристи: 16:50 от Падингтън

Последва мълчание и тогава госпожа Магликъди изведнъж спря, застана неподвижно и се обърна към приятелката си.

— Е?

Беше малка, незначителна думичка, но тонът на госпожа Магликъди я изпълваше със значение и госпожица Марпъл отлично разбра смисъла й.

— Знам — отвърна тя.

Двете дами се спогледаха.

— Знам, че трябва да идем до полицейския участък и да говорим с лейтенант Корниш — заяви госпожица Марпъл. — Той е интелигентен и търпелив. Познавам го много добре, а и той мен. Смятам, че ще ни изслуша и ще предаде информацията там, където трябва.

След четирийсет и пет минути госпожица Марпъл и госпожа Магликъди разговаряха със сериозен мъж, свеж на вид, между трийсет и четирийсет години, който внимателно слушаше разказа им.

Франк Корниш бе приел госпожица Марпъл сърдечно и дори с уважение. Предложи на двете дами да седнат и каза:

— Е, какво можем да направим за вас, госпожице Марпъл?

— Бих ви помолила да изслушате историята на приятелката ми госпожа Магликъди.

И сержант Корниш слушаше. В края на изложението остана смълчан известно време. После отбеляза:

— Това е много необикновена история — макар и да не му личеше, погледът му преценяваше госпожа Магликъди, докато тя разказваше.

Като цяло тя му направи добро впечатление. Разумна жена, която бе в състояние да разкаже ясно една история. Доколкото можеше да прецени, не беше нито истерична, нито с прекалено въображение. Нещо повече, изглеждаше така, сякаш госпожица Марпъл вярва в точността на историята на приятелката си, а той познаваше добре госпожица Марпъл. Всеки в Сейнт Мери Мийд познаваше госпожица Марпъл — външно импулсивна и нервна, но вътрешно изключително умна и проницателна.

Той се прокашля и заговори:

— Разбира се, възможно е да сте сгрешили. Не казвам, че сте, забележете, но не е изключено. Стават много груби шеги, би могло да не е нещо сериозно или фатално.

— Знам много добре какво видях — заяви госпожа Магликъди мрачно.

„И не бихте отстъпили от него? — помисли си Франк Корниш. — Бих казал, че колкото и да е невероятно, може и да сте права“.

Гласно той изрече:

— Вие сте го съобщили на служителите от железниците и идвате и го съобщавате и на мен. Това е правилната процедура и може да разчитате, че ще проведа разследване.

Той спря. Госпожица Марпъл кимна удовлетворено с глава. Госпожа Магликъди не беше особено доволна, но си замълча. Сержант Корниш се обърна към госпожица Марпъл не толкова, защото се нуждаеше от идеите й, а защото искаше да чуе какво ще каже.

— Ако приемем, че фактите са такива, каквито бяха съобщени, какво, мислите, се е случило с трупа? — попита той.

— Изглежда има само две възможности — отвърна госпожица Марпъл без колебание. — Разбира се, по-вероятно е трупът да е бил оставен във влака, но сега тя отпада, тъй като ако беше така, щеше да бъде намерен снощи по някое време от друг пътник или от персонала на влака на последната му спирка.

Франк Корниш кимна.

— Другата възможност за убиеца би била да бутне тялото от влака някъде по линията. Предполагам, че трябва все още да е там, макар и да изглежда малко вероятно. Според мен няма друг начин да се справи с него.

— Четем за трупове, поставени в сандъци — каза госпожа Магликъди, — но днес никой не пътува със сандъци, а само с куфари, а един труп не може да се събере в куфар.

— Да — добави Корниш. — Съгласен съм и с двете ви. Трупът, ако има такъв, трябваше да бъде открит досега или много скоро ще бъде открит. Ще ви уведомя за развитието на събитията, макар че ще прочетете за тях във вестниците. Съществува, разбира се, възможност, жената, макар и грубо нападната, да не е мъртва. Може да е била в състояние да напусне влака сама.

— Без помощ едва ли — поясни госпожица Марпъл. — А ако е било така, не би останала незабелязана. Жена, подкрепяна от мъж, който твърди, че е болна…

— Да. Щяха да я забележат — съгласи се Корниш. — А ако някаква жена е била намерена във влака в безсъзнание или болна и откарана в болница, това също щеше да бъде съобщено. Според мен можете да си почивате, уверени, че съвсем скоро ще научите всичко.

Денят обаче измина, а после и следващият. Вечерта госпожица Марпъл получи бележка от сержант Корниш.

Относно въпроса, по който се консултирахте с мен, бяха направени пълни разследвания, но без резултат. Не е намерено тяло на жена. Нито една болница не е оказвала помощ на жена с подобно описание. Не е забелязана жена, изпаднала в шок, болна или напускаща гарата, подкрепяна от мъж. Можете да бъдете уверена, че са направени пълни разследвания. Мисля, че приятелката ви вероятно е станала свидетел на сцената, която описа, но тя съвсем не е била толкова сериозна.