Агата Кристи: 16:50 от Падингтън

После внезапно започна да намалява, подчинявайки се вероятно на подаден сигнал. В продължение на няколко минути той се движеше бавно, след това спря и отново потегли. Идваща насреща композиция премина покрай тях, макар и с по-малка скорост от първия. Влакът отново набра скорост. В този момент друг влак, пътуващ в същото направление, рязко се приближи към тях. За миг ефектът беше почти застрашителен. Известно време двата влака пътуваха успоредно, като ту единият, ту другият изпреварваше. Госпожа Магликъди погледна към прозорците на отсрещните вагони. Повечето от пердетата бяха спуснати и само от време на време се виждаха пътници. Влакът не беше пълен, имаше празни вагони. В момента, в който двата влака се изравниха и сякаш останаха неподвижни един до друг, едно от пердетата рязко се вдигна. Госпожа Магликъди погледна към осветения вагон първа класа, който беше само на метър-два разстояние.

После пое шумно дъх и с отворена уста почти се изправи на крака.

Видя мъж, застанал с гръб към прозореца. Ръцете му бяха обхванали врата на обърнатата към него жена и той бавно, безжалостно я душеше. Очите й вече излизаха от орбитите, лицето й беше мораво, налято с кръв. Докато госпожа Магликъди наблюдаваше втренчено, краят настъпи, тялото се отпусна и се сгърчи в ръцете на мъжа.

В същия миг влакът на госпожа Магликъди намали отново, а другият започна да набира скорост. Отмина напред и след малко изчезна от погледа й.

Почти автоматично ръката на госпожа Магликъди се вдигна към внезапната спирачка, после спря нерешително. В крайна сметка, какъв смисъл имаше да дърпа внезапната спирачка на влака, в който пътуваше тя? Ужасът от това, което видя толкова отблизо, и необичайните обстоятелства я накараха да се почувства като парализирана. Необходимо беше незабавно да се предприеме нещо, но какво?

Вратата на купето се отвори и кондукторът извика:

— Моля, билетите!

Госпожа Магликъди се обърна рязко към него:

— Една жена беше удушена — каза тя. — Във влака, който току-що премина покрай нас. Видях всичко.

Кондукторът я погледна със съмнение.

— Моля, госпожо?

— Един мъж удуши жена! Във влака. Видях го оттук — тя посочи прозореца.

Кондукторът я погледна с още по-голямо съмнение.

— Удушена? — попита той недоверчиво.

— Да, удушена! Видях всичко, казвам ви. Незабавно трябва да направите нещо.

Кондукторът се изкашля извинително.

— Не мислите ли, госпожо, че може малко да сте позадрямали и… ъъъ… — спря тактично той.

— Аз наистина подремнах, но ако смятате, че това е било сън, грешите. Видях го, уверявам ви.

Погледът на кондуктора падна върху отвореното списание на седалката. На страницата се виждаше как мъж души момиче, докато в същото време човек с пистолет заплашва двойката откъм отворената врата. Той каза убедително:

— Не мислите ли, госпожо, че сте чели вълнуваща история, за миг сте заспали и сте се събудили малко объркана…

Госпожа Магликъди го прекъсна:

— Видях го. Бях толкова будна, колкото сте и вие. Погледнах в прозореца на преминаващия покрай нас влак. Един мъж душеше жена. Искам да знам какво ще направите във връзка със станалото.

— Амиии…

— Ще направите нещо, предполагам.

Кондукторът въздъхна отегчено и погледна часовника си.

— Точно след седем минути ще бъдем в Бракхамптън. Ще съобщя за това, което ми казахте. В каква посока се движеше влакът, за който споменахте?

— В нашата, разбира се. Нали не смятате, че бих могла да видя всичко това, ако беше профучал в обратната посока?

Кондукторът гледаше така, сякаш смяташе, че е напълно възможно госпожа Магликъди да види всичко и навсякъде, където я отведе фантазията. И все пак остана учтив.

— Можете да разчитате на мен, госпожо. Ще докладвам за вашето съобщение. Може би ще ми дадете името и адреса си, в случай че…

Госпожа Магликъди му написа адреса, на който щеше да бъде през следващите няколко дни, и постоянния си адрес в Шотландия. После той си тръгна с чувството на човек, изпълнил дълга си, справяйки се успешно с досаден член на пътуващата общественост.

Госпожа Магликъди остана намръщена и не съвсем доволна. Дали кондукторът щеше да докладва за случилото се? Или просто я успокояваше? Мина й през ума, че има доста възрастни жени, които пътуват насам-натам, напълно уверени, че са разкрили комунистически заговори, че ги заплашва убийство, че са видели летящи чинии и тайни космически кораби или въображаеми убийства. Ако човекът я сметнеше за една от тях…