Агата Кристи - Часовниците

— Някой я е видял да влиза в двора ми? Глупости! — Госпожица Уотърхаус се поколеба. — Поне…

— Да?

— Може да е пъхнала листовката в пощенската ми кутия… Когато се върнах, имаше листовка… За някакво събрание в подкрепа на ядреното разоръжаване. Всеки ден има по нещо такова. Може и тя да я е пъхнала в пощенската ми кутия, но не можете да ме обвините за това, нали?

— Разбира се, че не. Казахте, че е трябвало да се обадите по телефона и че вашият не е работел. В централата ми казаха, че това не е било така.

— В централата могат да ви кажат каквото си поискат! Набрах номера и чух някакъв чудноват шум, а не нормалния сигнал, така че излязох навън.

Инспекторът стана.

— Съжалявам, че ви обезпокоих, госпожице Уотърхаус, но предполагаме, че това момиче е дошло дотук, за да се срещне с някого, и че е било в някоя от близките къщи.

— И се налага да обиколите всички — прекъсна го тя. — Струва ми се най-вероятно да е ходила на номер деветнайсет. При госпожица Пебмарш.

— Защо смятате, че е най-вероятно?

— Казахте, че е била стенографка в бюрото „Кавендиш“. Ако си спомням правилно, говореше се, че онзи ден, когато намериха убития, тя се е обадила в бюрото, за да й изпратят такава.

— Да, така се твърдеше, но госпожица Пебмарш отрече да се е обаждала.

— Ако питате мен — продължи жената, — макар че никой не ме слуша, докато не е станало твърде късно, трябва да кажа, че напоследък се е побъркала. Имам предвид госпожица Пебмарш. Струва ми се, че тя наистина се обажда по разни бюра, за да поиска да й изпратят стенограф, и после забравя за това.

— Но не мислите, че може да е извършила убийство?

— Не съм казвала такова нещо. Знам, че в къщата й беше убит човек, но и през ум не ми е минавало да твърдя, че тя има нещо общо с това. Не, просто си мисля, че може да са я прихванали лудите, както често се случва… Познавах една жена, която се обаждаше в разни сладкарници и поръчваше по дузина „целувки“, без да й трябват. Когато й ги носеха, обясняваше, че не ги е поръчвала. Такива работи.

— Разбира се, всичко е възможно — каза инспектор Хардкасъл, сбогува се с госпожица Уотърхаус и излезе.

Помисли си, че е малко вероятно да е била искрена в последното си предположение. От друга страна, ако беше повярвала, че някой е видял Една Брент да влиза в къщата й и ако това наистина е станало, беше съвсем логично да насочи вниманието някъде другаде, към номер деветнайсет например.

Хардкасъл погледна часовника си и реши, че има време, за да се отбие в Бюрото за машинописни услуги „Кавендиш“. Знаеше, че е било отворено в два часа днес следобед. Момичетата биха могли да му помогнат.

Очакваше, че Шийла Уеб също ще е там.

Когато влезе в бюрото, едно от момичетата стана веднага.

— Инспектор Хардкасъл? — каза то. — Госпожица Мартиндейл ви очаква.

Въведе го в кабинета. Госпожица Мартиндейл се нахвърли върху него още от вратата.

— Какъв позор, инспекторе! Истински позор! Трябва да стигнете до дъното на всичко това незабавно! Никакво губене на време повече! Полицията трябва да ни осигурява защита и точно от това имаме нужда в това бюро. От защита. Момичетата ми се нуждаят от нея и аз ще направя необходимото, за да я получат!

— Госпожице Мартиндейл, сигурен съм, че…

— Нима ще отречете, че две от моите момичета пострадаха? Очевидно се е развилнял някакъв безотговорен тип, който има фикс идея или мания, както там се нарича, да напада стенографки и машинописки. Ние сме подложени на целенасочен тормоз! Първо излъга най-безмилостно Шийла Уеб, за да попадне на труп — от такова нещо човек с лабилна психика направо може да полудее, а сега и това! Едно напълно безобидно и добро момиче, удушено в телефонна кабина! Трябва да разберете кой стои зад целия този ужас, инспекторе!

— Едва ли има нещо, което искам повече от това, госпожице Мартиндейл. Дойдох при вас, за да видя дали не можете да ми помогнете.

— Да ви помогна!? Как мога да ви помогна? Мисиите ли, че ако можех, нямаше да дойда при вас още самото начало? Трябва да откриете кой е убил Една и кой изигра този безсърдечен номер на Шийла. Аз съм строга към момичетата си, инспекторе, взискателна съм към работата им и не им позволявам да закъсняват, но няма да позволя да ги тормозят и убиват! Смятам да ги защитя и да взема мерки хората, на които държавата плаща, за да правят това, да си гледат работата както трябва! — Тя го изгледа свирепо.

— Дайте ни време, госпожице Мартиндейл.

— Време? Мислите си, че след като това глупаво дете умря, можете да се бавите колкото си искате? Какво чакате? Да убият още някое от момичетата ми?