— О, Гордън, слава богу, че вече си вкъщи — каза тя веднага щом той прекрачи прага. — Днешният ден бе един от най-ужасните, за които се сещам. Опитах се да ти се обадя в работата, но секретарката ти ми каза, че си тръгнал. А това беше много отдавна. Къде беше?
Гордън отвори уста, за да й отговори, но Присила не му остави тази възможност.
— Дори не знам откъде да започна. Първо, отидох до Ашли тази сутрин и тя, тя…
— Знам — каза Гордън.
Присила прие думите му за емоционална подкрепа и продължи.
— Нали знаеш колко странно се държи напоследък? Е, днес разбрах причината. Бременна е и вероятно вече е започнала да се примъква към жените от другия литературен клуб. Затова е била толкова груба с мен. Решила е, че повече не й трябвам. И ми наговори такива оскърбителни неща.
— Знам — каза пак Гордън.
Този път Присила чу думите му или по-скоро долови нещо в тона му.
— Знаеш? Какво искаш да кажеш?
— Знам за това — отвърна Гордън.
— И откъде знаеш?
— Ашли ми се обади.
— Тя… ти се е обадила? — Сърцето на Присила заби силно, като си спомни как попита Ашли защо да й пука и как на раздяла тя й отвърна, че ще разбере. Присила го бе приела за празна заплаха. А сега започваше да си мисли, че май е подценила Ашли.
— Да, обади ми се — повтори Гордън.
— И защо ти се е обадила?
— А ти как мислиш?
— Нямам представа. Вече си мисля, че нищо не знам. Имам чувството, че би казала всичко, само и само да ме нарани — каза Присила в отчаян опит да се защити. — А аз нищо не съм й направила. Не знам какво има против мен.
Гордън не отговори. Само я гледаше.
— Какво? Защо ме гледаш така? Какво ти каза тя?
— Съобщи ми, че с Дийн Райт сте любовници.
На Присила дори не й се наложи да изиграе, че е шокирана — не можеше да повярва, че Ашли наистина му е казала това.
— Видя ли? Подозирах, че ще измисли някаква подобна простотия. Ти нали не й повярва?
— Напротив — каза тихо Гордън. — Повярвах й.
— Значи предпочете да повярваш на нея, а не на мен?
— Не, разбира се, че не.
Присила тъкмо се канеше да въздъхне с облекчение, но замръзна, когато чу следващите думи на Гордън.
— Затова се обадих на Сюзан.
— Какво си направил? Думата на Сюзан нищо не струва. Тя повече не ми е приятелка. Сигурна съм, че най-много от всичко на света иска да ни раздели. Би казала всичко, за да се случи това.
Гордън се усмихна.
— Какво ти е толкова смешно? Нищо смешно не виждам.
— А аз виждам. Когато говорих с нея, Сюзан отрече да има нещо между теб и Дийн.
Присила се опита да си възвърне позициите като подхвърли:
— Е, поне е била честна.
Но Гордън бе видял изненадата й и бе разбрал всичко.
— Не, не вярвам да е била. Всъщност тя изобщо не може да лъже. Но се опита да те прикрие.
— За бога, вярно е. Казах ти, нищо няма между нас — настоя Присила. Тук вече наистина казваше истината.
— Нищо ли?
— Абсолютно нищо.
— Кога го видя за последен път?
— Преди сто години — излъга Присила. — Дори не си спомням .
Гордън тъжно поклати глава.
— Видях те — каза той. — Видях те днес по новините. Показаха как влизаш в къщата му.
Присила все повече се чувстваше в капан. Но може би щеше да успее да го убеди и да се спаси.
— Аз… — започна тя, но Гордън я прекъсва.
— Не ме лъжи повече, Присила. Работата е там, че знаех още преди Ашли да ми се обади. И то от отдавна.
— Но това беше нищо. Наистина, Гордън, нищо не сме правили. Само се целувахме. Това е. Кълна се. Можеш да попиташ когото си искаш. И всичко свърши.
— Да, свърши — изрече Гордън с тон, който никога преди не бе чувала.
— Какво… искаш да кажеш?
— Присила, искам развод.
— Гордън, моля те. Това беше огромна грешка. Съжалявам. Никога няма да се повтори.
— Не е само заради изневярата. А и заради това, че нямаше да ми кажеш, освен ако не станеше абсолютно наложително. И ми се струва, че всичко между вас е свършило, но само защото Дийн е арестуван. Иначе вероятно нямаше да се откъснеш от него толкова бързо.
— Това не е вяр… — започна Присила, но осъзна, че така ще се разкрие. Ала вече беше прекалено късно.
Гордън се изсмя горчиво.
— Разбирам. Ти дори не си смятала да скъсаш с него. Той го е направил. Странно. Не мислех, че можеш да ме нараниш повече.
— О, Гордън, това значи, че още имаш чувства към мен.
— Не. Според мен означава, че все още у мен е останала някаква гордост. Което си е направо чудо след всичките години, през които съм бил женен за теб.
Тя реши да не отговаря на този коментар. Вместо това се опита да се позове на разума му.
Читать дальше