Грег Лумис - Тайната на „Пегас“

Италианският бизнес често повдигаше подобни въпроси.

Ланг се отправи към стълбите, като се престори, че си тръгва, и старецът с нежелание се съгласи да приеме предложението. Даде му връзка ключове, избълва още един порой от неразбираем италиански и напусна етажа. Мърморенето му се носеше по стълбите като зловонен пушек от евтина пура.

Ланг заключи вратата и се изтегна на леглото. Пронизителните звуци на уличното движение бяха затихнали до приспивно монотонно бръмчене през отворения прозорец. Той вдъхна уханието на наскоро прекопана почва, примесено с букет от зелени подправки.

Замисли се за Джанет и Джеф.

И след по-малко от минута заспа.

Португалия

08:27 ч. същият ден

На стотици мили оттам, горе-долу по същото време, когато самолетът на Ланг се приземи, мъглата се стелеше вълнообразно по почти непрозрачните стъкла на прозорците и се кондензираше в тънки сребристи струи по старинните им оловни ръбове. Слънцето все още не я беше разсеяло и на фона й сивият камък приличаше на зърнеста черно-бяла фотография.

Бледата светлина, струяща от единия прозорец, танцуваше в неподвижната влажна мъгла и придобиваше синкав оттенък, когато проблеснеше компютърният екран. Явлението рязко контрастираше на ръчно дялания камък, назъбените бойници и оръдейните кули на сградата.

Човекът пред монитора сякаш също беше от друга епоха. Беше облечен в монашески одежди с качулка от груб плат като в средновековен манастир. Въпреки студа на краката си носеше само сандали. Той търпеливо изчака системата „Макинтош“ да се зареди и после написа парола от осем знака. На екрана се появи поредица от букви, групирани по пет. Групите биха изглеждали напълно произволни на всеки, който не разполагаше със софтуер за разкодиране. Операторът се увери, че съобщението е пълно, и подаде серия команди. Неразгадаемите блокове от букви бяха заменени от изречение.

Мъжът кимна, сякаш беше съгласен с онова, което четеше. Неправомерното и незабележимо проникване в световната система за резервации на самолетни билети беше разкрило, че Лангфорд Райли е летял от Маями до Рим. Ровенето в информацията за кредитните карти не успя да покаже в кой хотел е отседнал. Местонахождението му обаче скоро щеше да стане ясно от полицейските компютри, в които щяха да въведат данните от паспорта му.

Операторът се намръщи. Не обичаше да чака. Компютрите не бяха направени за това.

Ветрецът раздели мъглата навън като завеса. Прозорците изтракаха в ръчно изработените си оловни каси като духове, които се опитваха да влязат.

Мъжът не забеляза това. Той отново прочете съобщението, като несъзнателно въртеше сребърната верижка на врата си. Медальонът се състоеше от четири триъгълника. Той въведе инструкции за човека, с когото си кореспондираше по електронната поща. „Намери Райли. Провери кои може да са предишните му връзки в Рим. Скоро и властите ще го издирват. Преди да го убиеш, разбери какво знае и на кого е казал.“

Рим

13:00 ч.

Ланг се събуди освежен. Беше наваксал за изгубения сън по време на пътуването и умората от смяната на часовите зони. Шумът на уличното движение навън беше спрял. Той погледна часовника си и разбра защо. В един следобед за три часа затваряха магазините, музеите и дори църквите.

Ланг стана от леглото, отключи, излезе в безлюдния коридор и почука на вратата на общата баня. Никой не отговори и той влезе. Изми лицето си под напуканата порцеланова мивка и излезе от пансиона.

Застанал в сенките на входа, Ланг огледа площада, за да провери дали там има подозрителни хора. Малчугани ритаха парцалива футболна топка и крещяха. Възрастни жени в черно опипваха и миришеха зеленчуците на сергия. Старци седяха около масите пред кръчмата отсреща, пиеха кафе или грапа и наблюдаваха минувачите с воднисти очи. Ланг предположи, че мъжете на средна възраст обядват и после ще се върнат на работа.

Пресичайки площада, той видя гостилницата с отвратителната храна и още по-отвратителните произведения на изкуството, където седяха неколцина клиенти.

Докато вървеше, го заобиколиха котки. Всъщност най-символичното животно за Рим не беше вълчицата от легендата, а обикновената домашна тигрова котка. На пръв поглед котките сякаш нямаха стопани, но всички бяха добре нахранени и здрави. Може би затова Ланг не забеляза плъхове. Почти на всеки ъгъл бяха направени малки бетонни фонтани, не по-големи от купи, за да не ожаднеят котките и кучетата.