Грег Лумис - Тайната на „Пегас“

— Не душите се бият със сарацините, а телата.

Правилата на нашия орден изискваха след вечеря да се оттеглим в параклиса за изповед и после в индивидуалните килии за уединени молитви преди повечерие 15 15 Последното богослужение за деня, обикновено отслужвано преди лягане. . Бях разпределен да работя в малката броячница на манастира. Предстоеше беритбата на маслини и трябваше да изчисля колко boissel 16 16 Предполага се, че английската дума „бушел“ (36 литра или килограма) произлиза от франкската boissel. Точното количество, което е обозначавала, се е изгубило в древността. щяха да бъдат пресовани на зехтин за продажба. Бях се замислил под първите числа върху плочата за писане и се готвех да ги препиша на пергамент от овча кожа, когато осъзнах, че Гийом от Поатие е влязъл при мен.

Той ми се усмихна, разкривайки съвършени зъби, приближи се и надникна над рамото ми.

— Разбирате ли цифрите на неверниците?

Кимнах.

— А вие? Не?

Рицарят ги погледна от един ъгъл, а после от друг и се намръщи.

— Рицарят не се затормозява с цифри или букви. Те са за свещениците и монасите.

— Но вие сте член на монашески орден!

Той се засмя отново.

— Вярно е, но на особен орден. Забелязал ли сте, че не нося власеница, която смърди и гъмжи от гадини, и когато съм нечист от пътуване, се къпя? Рицарите тамплиери не живеят като другите монаси.

— Определено не ви се носи славата, че приемате и Божията заповед да обръщате другата буза, ако ви плеснат по едната — с необичайна за мен дързост отбелязах аз.

— И не мисля, че смирените ще наследят земята. Не вярвам, че Господ е казал такова нещо. Това е лицемерие, фалшива догма, за да държат в подчинение крепостните селяни и васалите.

Подобни приказки ме караха да се чувствам неудобно, защото граничеха с ерес. Но Гийом от Поатие беше рицар и на врата му имаше физическо доказателство за готовността му да умре за Църквата и папата.

— Подчинението е един от основните обети в нашия орден — казах аз.

— И без него би настъпил хаос. Армия, която не се подчинява на заповедите, няма да победи врага. Аз не одобрявам смирението, а не послушанието.

Думите му ме накараха да се почувствам още по-неловко.

— Освен цифрите, разбирате ли и писменото слово?

— Да, ако е на латински или франкски и е написано ясно — скромно отвърнах аз.

Той се затвори в себе си за миг, а после отново заговори:

— Не сте положил последните си обети тук, нали?

Нямах представа защо ми зададе този въпрос, но отговорих откровено.

— Не.

— Моят орден се нуждае от хора като вас.

Изумих се.

— Но аз нямам благородническо потекло и не знам нищо за оръжията ви!

— Не разбирате. Храмовете ни се нуждаят от хора, които умеят да броят пари и стоки, и от писари, които могат да четат и да пишат на различни езици. Със сигурност ще заемете такава длъжност. Елате с мен в Бургундия.

Все едно ми каза, че ще ида на луната. Не се бях отдалечавал на повече от един ден път от манастира.

— Не мога. Братята ми се нуждаят от мен да вършим Божията работа.

Устните му се разтеглиха в не съвсем благочестива усмивка.

— Научих, че обикновено Господ получава каквото иска, независимо от усилията на човека. Предлагам ви три ястия на ден, две с месо. Никога няма да оставате гладен. Ще спите на чисто легло, ще носите изпрани дрехи без въшки, бълхи и кърлежи. Ще смятате числа, каквито не сте и сънувал. Или може да останете тук и да мизерствате, мръсен и гладен като див звяр. Убеден съм, че и в двата случая ще служите на Бога.

Онемях. Не бях в състояние да отговоря. Ако се бях помолил на Господ и бях поискал съвет, щях да осъзная, че Той се опитва да ми каже да остана. Но както при мнозина млади хора мисълта за такъв разкош завъртя главата ми.

— Тръгвам веднага след утренята 17 17 Ранно богослужение, обикновено около пет часа сутринта. Първото богослужение за деня, полунощница, е било отслужвано малко след полунощ. След това идват часовете, първи (между 6 и 9 часа), трети (между 9 и 12 часа) и шести (между 12 и 15 часа), вечерня и повечерие. — добави Гийом от Поатие, — преди да се измия и да се е зазорило. Може да яздите магарето заедно с моя оръженосец. Или може да останете тук и да служите на Бога по по-незначителен начин и в много по-голяма нищета.

Сутринта напуснах единствения дом, който помня — тясна килия със сламен дюшек и толкова нисък таван, че не можех да се изправя 18 18 Много монашески килии са били умишлено построени така, че обитателят винаги да ходи наведен, налагайки си добродетелта смирение. . Тъй като бедността е един от обетите на бенедиктинските монаси, не взех нищо със себе си, освен грубата власеница на гърба ми. И гадините, гъмжащи в нея. Защо не избрах бедняшкия живот, с който бях свикнал?