Джулиан Барнс - История на света в 10½ глави

Вечно следваше покорно своя образец. Какво ще си помисли Господ Бог? Този въпрос беше постоянно на устата му. Имаше нещо нездраво в Ноевата преданост към Бог; нещо подлизурско, ако разбирате какво имам предвид. Но той определено знаеше къде е на хляба мекото; освен това предполагам, че като се окажеш фаворитът, избран да оцелее, и знаеш, че династията ти ще бъде единствена на тая земя, просто се главозамайваш, прав ли съм? Що се отнася до Хам, Сим и започващия с Й, това се отрази зле на егото им. Перчеха се по палубата като Кралското семейство.

Има едно нещо обаче, което искам да уточня. Тази работа с Ковчега. Вероятно още си мислите, че въпреки всичките му дефекти Ной всъщност е бил някакъв ранен природозащитник, че е събрал заедно животните, защото не е искал да изчезнат завинаги, че не е можел да понесе мисълта никога повече да не види жираф и че каквото е правил, го е правил заради нас . Случаят изобщо не беше такъв. Събра ни, защото неговият образец за подражание му беше казал така, а също и от егоизъм, дори от цинизъм. Искаше да има какво да яде, когато Потопът свърши . След пет и половина години под водата от зеленчуковите градини не беше останал и помен и мога да ви кажа, че само оризът вирееше чудесно. Та почти всички знаехме, че в очите на Ной ние сме просто двуноги, четириноги или не знам си колко ноги бъдещи блюда. Ако не сега, по-късно; ако не ние, нашите потомци. Усещането не е много приятно, както можете да си представите. На този Ноев ковчег цареше атмосфера на ужас и параноя. За кой от нас ще дойде той следващия път? Не успееш ли да очароваш жената на Хам, току-виж, до другата вечер си станал на фрикасе. Такава една несигурност може да провокира най-странно поведение. Помня, като завариха мъжкия и женския леминг на ръба на палубата — искали да се свърши веднъж завинаги, не издържали на напрежението. Но Сим ги спипа тъкмо навреме и ги заключи в един сандък. Станеше ли му скучно, вдигаше капака на сандъка и размахваше из него касапски нож. Голям майтап, няма що! Нищо чудно, че целият им род е травматизиран.

И разбира се, веднага щом Плаването свърши, Господ Бог узакони хранителните права на Ной. Като награда за своето послушание той получи разрешението до края на живота си да яде когото от нас си избере. Това беше точка от някакъв пакт или, както се нарича във вашите книги, завет, сключен на бърза ръка между тях двамата. Доста безсмислен договор, ако ме питате мен. В крайна сметка, след като беше елиминирал всички други на земята, Бог трябваше да се задоволи с единственото семейство свои поклонници, които му оставаха, нали? Не можеше току-така да каже: не, и от вас нищо не става. Ной вероятно разбираше, че Бог няма накъде да мърда (голяма излагация — да излееш Потопа, а после да се наложи да се отървеш от Първото семейство), и си давахме сметка, че и с договор, и без договор, все ще ни изяде. В този тъй наречен завет нямаше абсолютно нищичко за нас — освен смъртните ни присъди. А, да, бяха ни подхвърлили една залъгалка — Ной и компанията му нямаха право да ядат женските животни, докато са трудни. Оставянето на тази вратичка предизвика неистово оживление на заседналия на брега Ковчег, както и някои по-особени психологически странични ефекти. Размишлявали ли сте някога за произхода на истеричната мнима бременност?

Това ме подсеща за оная история с жената на Хам. Казват, че това били празни слухове, та ето да видите как плъзват празните слухове. Жената на Хам не беше любимка на пасажерите; и както ви казах, изчезването на лазарета се приписваше предимно на нея. Тя все още ловеше окото — по онова време да имаше най-много сто и петдесет години, — но беше своенравна и сприхава. Несъмнено въртеше бедния Хам на малкия си пръст. А ето и фактите, както следват: Хам и жена му имаха две деца — и двете от мъжки пол, което беше от значение. Наричаха се Хуш и Мицраим. На Ковчега им се роди трети син, Фут, а четвъртият, Ханаан, се появи на бял свят, след като акостирахме. Ной и жена му бяха чернокоси, с кафяви очи; а също и Хам и жена му; както и Сим, и Варади и онзи с Й-то. И всички деца на Сим, Варади и онзи с Й-то имаха черни коси и кафяви очи. А също и Хуш, и Мицраим, и Ханаан. Но Фут, роденият в Ковчега, беше риж. Рижа коса и зелени очи. Това са фактите.

На този етап напускаме пристана на фактите и се пренасяме в бурното море на слуховете (между другото така се изразяваше Ной). Аз лично не бях в Ковчега на Хам, така че просто предавам безпристрастно новините, които ни носеха птиците. Има две основни версии и ви оставям сами да избирате между тях. Помните ли случая с дърводелеца, който си беше издълбал скривалище в товарния кораб? Е, разправяха значи, макар да не бе официално потвърдено, че когато претърсили покоите на Хамовата жена, открили килер, за който никой не подозирал. Със сигурност го нямало на чертежите. Тя отрекла да знае каквото и да било и все пак дрехата, която открили да виси на гвоздей, изглежда, била тъкмо една от нейните долни ризи от кожа на як, а ревностният оглед на пода установил наличието на няколко рижи косъма, затъкнати между дъските на дюшемето.