Михаил Булгаков - За ползата от алкохолизма

— Аз ще замина тогава за Париж — каза машинописката.

— Аз пък веднага ще я продам — каза клетникът, който вписваше изходящите.

— Няма смисъл — посъветва го касиерът, — тиражът е утре. По–добре я заложете в банката. Току-виж сте спечелили!

Йожиков вървеше по улицата, изпълнен с мисли за златния заем. От всички стени го гледаха и привличаха погледите плакати с надпис „Златен заем“.

„… Възможност за всеки да спечели огромна сума в злато“ — повтаряше машинално Йожиков, — „хъм, за всеки. Всъщност защо да не мога да спечеля и аз? Нали съм също такъв всеки, каквито са и всички. Представете си, че питомчето завърта оная сфера и излиза 06. А после и 0660. Което е вече добре. Ами какво ще кажете, ако извърти след това случайно и 243. Това вече ще е нещо такова, нещо такова… Нещо абсолютно неописуемо…“

На 30–ти вечерта Йожиков купи „Вечерна Москва“ и се убеди, че още нищо не е спечелил. Питомецът завърташе и се спираше на разни дивотии, които изобщо не приличаха нито на 660, нито на 243.

На 2–ри януари питомчето пак се посрами.

На 3–ти също. Най–близкият номер беше 0660280.

На 4–ти, като разбра от „Известия“, че се разиграват най–големите печалби, Йожиков реши да отиде в Новия театър, но вместо това заспа у дома си на канапето.

Йожиков се събуди от почукване на вратата. След поканата: „Влезте“ — влезе нахакан непознат с огромен лист в ръце.

Като видя чорлавия Йожиков, човекът плесна с ръце и възкликна:

— Е, какво ще кажете! А? Спи си на дивана като невинно пеленаче, вместо да танцува сега най–истински фокстрот! Позволете да се представя: Иля Семьонович, комисионер.

— С какво мога да ви бъда полезен? — изпелтечи смаяният Йожиков.

Ексцентричният посетител избухна във весел смях.

— Е не, този гражданин Йожиков е най–същински оригинал. Пита с какво можел да ми бъде полезен. А? И през ум не му минава да попита с какво аз мога да му бъда полезен! Затова аз ще му кажа — ето с какво!

С тези думи Иля Семьонович разгърна пред Йожиков листа, който се оказа вестник „Известия“. Стаята тозчас заподскача.

На листа Йожиков видя огромни червени букви и цифри: „Печалбата от 50 000 златни рубли — сер. 06 № 0660243“.

— Какво? — каза той, усещайки как в главата му всичко се преобърна. — Какво? Та това е… — от гърлото на Йожиков вместо глас се изтръгваше някакво скърцане, — та това е моят номер…

— Аз да не твърдя, че е мой? — радостно му отвърна Иля Семьонович. — Позволете да ви целуна, скъпи мой гражданино Йожиков!

С тези думи Иля Семьонович прегърна Йожиков и го целуна и по двете бузи.

— Виж го ти питомеца… — каза Йожиков, който вече не се помнеше.

— Никакви питомци — отговори енергично Иля, — а ми позволете, многоуважаеми гражданино Йожиков, да разбера какви са вашите желания?

Но рухналият без сили на канапето Йожиков не желаеше нищо. Той мълчеше и искаше само едно — колелото в главата му да престане да се върти. Възвърна си способността да желае едва след като Иля го напръска с вода.

Тогава Йожиков разлепи устни и дрезгаво каза:

— Желая да се оженя за мадам Мухина, но тя не е съгласна.

— Тя не е съгласна? — възкликна Иля. — Не, вие ще ме уморите от смях, скъпи ми Йожиков. Бих искал поне с едното оче да зърна глупачката, която не иска да се омъжи за човека, спечелил петдесет хиляди в чисто злато. Успокойте се: тя вече, да, тя е съгласна.

Само след миг Иля Семьонович доведе от антрето мадам Мухина. Мадам Мухина се усмихна свенливо, оправи алената роза в косата си и каза:

— Аз винаги съм ви обичала, Жан…

После събитията се завихриха в сладостна мъгла. Седнал на канапето, Йожиков целуваше мадам Мухина и изреждаше на Иля Семьонович своите желания. Оказа се, че желае златен часовник, да замине за Крим, лилави долни гащи, хайвер на зърна, да отиде на „Аида“, бюст на Лев Толстой, килим, ловна пушка, три стаи и кухня, автомобил…

Иля Семьонович доставяше като магьосник всичко. За един само миг Йожиков се озова за известно време в Крим, носеше в джоба си златен часовник, седеше в ложа в Болшой театър, обикаляше с вонящо такси Страстния площад и купуваше на Сухаревка самурена шуба на мадам Мухина.

Животът на Йожиков се превърна в главозамайваща спирала и Йожиков помнеше само две неща — номера на текущата си сметка и… че не остана трезвен нито миг.

Така продължи месец и в края на краищата стана скандал.

Появи се някакъв със значка на Въздушния флот на гърдите и учтиво заяви:

— Ама ти, Йожиков, си всъщност голямо прасе. Петдесет хиляди ти се изсипаха от небето, а да си пожертвал поне копейка за Въздушния флот.