Робер Борон - Роман за Граала (Моденски манускрипт)

Втората парадигма на разказите за произход е отзвук от старозаветната книга Битие , разказваща за сътворението на света, или от новозаветните евангелски разкази за живота на Иисус Христос. Именно в евангелската парадигма Робер дьо Борон полага своята предистория на Граала. Тя започва с Тайната вечеря, включва смъртта и възкресението на Христос, проследява съдбата на Неговия ученик Йосиф Ариматейски и на потомството на сестра му, което се преселва от Юдея на Запад, в островна Британия. Там, в Аварон (Авалон), Брон, зетят на Йосиф, ще съхранява Граала. За всички тези събития, свързани с Граала, романът на Кретиен дьо Троа не съдържа и намек. Как да си обясним инвенцията на Робер дьо Борон и радикалното християнизиране на Граала?

Обяснението може да започне от края на Йосиф , когато племенниците на Йосиф се преселват с баща си Брон в долината Аварон или Авалон, в Западен Уелс. Именно там, по-точно в Гластънбъри, през XII в. процъфтява най-големият манастир на острова. Негови ръководители са роднини на крал Хенри II Плантагенет. Те обвързват живота и книжовната дейност на монашеската обител с политиката на Хенри II за укрепване на кралската власт. Широкоразпространена практика по онова време е църковната и светската власт да търсят легитимация за своето превъзходство с помощта на реликви (впечатляващата им численост говори в полза на хипотезата, че повечето от тях са били фалшиви) или с изготвянето на фалшиви документи 13 13 Позволявам си да препратя към своя статия по проблемите на фалшификата в средновековната литература: Стоян Атанасов, „Литературни мистификации и фалшификат в средновековния и постмодерния роман“, Около Умберто Еко. Семиотика и идентичност , Дом на науките за човека и обществото, София, 2005, с. 167–192. . Вероятно с подобна цел в манастира в Гластънбъри е била съчинена първата версия на Йосиф . Не е ясно как бургундецът Робер дьо Борон е могъл да се запознае с нея. Според медиевиста Жан Маркс, чиято теза представяме тук 14 14 Jean Marx, „Robert de Boron et Glastonbury“, Nouvelles recherches sur la littérature arthurienne , Paris, Librairie Klincksiek, 1965, p. 139–152. Преди Жан Маркс подобна теза застъпват Херман Сушие, Фердинан Ло и др. , възможно е Хенри II да е дарил земи в близост до Гластънбъри на членове на фамилията на Робер дьо Борон за заслуги по време на нормандското нашествие на острова. Не е изключено също така някой земляк на Робер дьо Борон от областта Франш Конте да е служил в двора на Плантагенетите, където да е чул или прочел разказ за историята на Граала и за неговото пренасяне от Ориента в Авалон, а впоследствие да я е разказал на своя съотечественик. Така или иначе, въпросният латински разказ не е запазен, ако изобщо е съществувал. Все пак за него прави намек и друг френски автор, Елинан дьо Фроамон, който вероятно е познавал творбата на Робер дьо Борон 15 15 Вж. Jean Marx, цит. съч., с. 152. . Неговото свидетелство съдържа ценна информация за представата за Граала, разпространена сред някои книжовници в началото на XIII в.

Цистерианският монах Елинан дьо Фроамон 16 16 Роден 1160–1170, ум. след 1229 г. е автор на Стихове за смъртта (1194–1197) — вълнуваща философска лирика, която осъжда хорските стремежи към земни наслади от позициите на християнския ригоризъм. Стихове за смъртта са единствената творба на Елинан, писана на френски език. Останалите му съчинения — писма, проповеди, коментари на Светото писание, исторически хроники — са на латински. Най-мащабното му дело на книжовник е т.нар. Световна хроника , завършена в началото на XIII в. Хрониката започва със сътворението на света и завършва със събития от 1204 година 17 17 От общо 49-те книги на Световна хроника до нас са достигнали само 23. . Именно там четем следното описание на Граала и признанията на автора за липса на достоверни писмени извори по въпроса:

По онова време един отшелник от Британия имал с помощта на ангел чудотворно видение за свети Йосиф — десетника, който свалил от кръста тялото на нашия Господ — и за този съд [catinum] или тава [paropsis], в която нашият Господ се хранил със своите ученици по време на Тайната вечеря; онова, което описва отшелникът, е историята, наричана история за граала [de gradali]. Граалът, наричан Gradalis или gradale на френски, е широка и не много дълбока тава [scutella], в която по време на пиршества се поднасят тържествено изтънчени ястия, на отделни късчета, в изобилие сред различните угощения. На простонароден език този съд се нарича граал [graals], защото е приятен и подходящ за подобно хранене 18 18 Тук Елинан спекулира с парономазата (частична омонимия) между думите graal и agréer (приятен съм, доставям удоволствие). До същата народна етимология прибягват и Робер дьо Борон, и неговият приемник от трилогията в проза. , защото е много изискан и вероятно защото е от сребро или от друг благороден метал, както и заради онова, което съдържа — множество изтънчени и скъпи ястия. Не можах да намеря латински запис на тази история, засега знам само, че я има на френски и е притежание на някои високопоставени личности, които казват, че не разполагат с пълния разказ. Не можах да го получа от никого, за да го прочета внимателно. Намеря ли този разказ, ще преведа на латински най-правдоподобните и най-полезните пасажи 19 19 J. P. Migne, Patrologiae, cursus completus , Séries latina, II, 212, p. 814–815. Цитирано по: Тома Томов, Персевал или романът за Граала , Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, кн. XXXVI, 1, Придворна печатница, София, 1940, с. 75. Преводът е мой — СА. .