Неизвестный автор - Стъкленият меч

Нещо проблясва в хватката му. Мечът на баща му? Секира на палач? Вместо това усещам студ, от който потръпвам, когато той закопчава предмета на шията ми. Нашийник. Украсен със скъпоценни камъни, позлатен, с остри ръбове, красив ужасен предмет. През замъгления ми от сълзи поглед ми е трудно да виждам, докато вече не съм сигурна в нищо освен в облечения в черна броня крал пред мен и дамгата, която пари ключицата ми.

Към нашийника е прикрепена верига. Повод. Не съм нищо повече от куче. Той я държи здраво в юмрука си и очаквам да ме извлече от платформата. Вместо това стои непоклатимо.

Дръпва леко, изпробва веригата в ръката си и ме кара да се препъна към него. Острите върхове на нашийника се впиват в кожата ми. Едва не се задавям.

- Ти изложи тялото й на показ - устните му докосват съвсем леко ухото ми, докато изрича с усилие думите през стиснати зъби. Гласът му вибрира от болка. - Ще ти причиня същото.

Изражението му е неразгадаемо, но е ясно какво има предвид. С една ръка посочва към краката си. Пръстите му са по-бели, отколкото си спомням.

Подчинявам му се.

Коленича.

Виктория Айвярд

СТЪКЛЕНИЯТ МЕЧ

Американска Първо издание