Ан Леки - Милостта на Калр

— Моите Седем Исса държаха на тези неща. — Скааиат Оуер беше служила като лейтенанта на кораб е човешки воини, преди да стане старша инспектора тук, на Палата Омоу. Погледът ѝ се спря на единственото ми бижу, малка златна игла, забодена близо до лявото ми рамо. Махна с ръка, уж да смени темата, макар на практика да не я сменяше. — Атоек значи? — Дестинацията ми не беше публично достояние, дори би могла, в известен смисъл, да се води деликатна информация. Но Оуер бяха сред най-старите и богати къщи. Скааиат имаше братовчеди, които познаваха хора, които знаеха това-онова. — Лично аз не бих те изпратила точно там.

— Там отивам.

Тя прие отговора ми, без да се изненада или засегне, поне ако се съдеше по изражението ѝ,

— Седни. Чай?

— Не, благодаря. — Всъщност малко чай би ми дошъл добре, а при други обстоятелства с радост бих си побъбрила със Скааиат Оуер, но вече нямах търпение да се махна оттук.

И този ми отговор старша инспектора Скааиат прие спокойно. Самата тя също остана права.

— Като стигнеш на Атоек, ще потърсиш Баснааид Елминг. — Не беше предположение. Знаеше, че ще го направя. Баснааид беше по-малката сестра на лице, което и двете бяхме обичали някога. Лице, което аз, по заповед на Анаандер Мианаай, бях убила. — В някои отношения тя много прилича на Оун, но в други — не.

— Спомена, че била упорита.

— Много горда. И ужасен инат, точно като сестра си. Засегна се, когато ѝ предложих клиентство заради сестра ѝ, Споменавам го, защото си мисля, че смяташ да направиш нещо подобно. А нищо чудно ти да си единственият жив човек, който е по-голям инат от нея.

Вдигнах вежда.

— По-голям инат дори от тираната?

Думата не беше радчайска, а идваше от свят, анексиран и погълнат от Радч. От Анаандер Мианаа ѝ. От самата тирана, която вероятно беше единственият човек на Палата Омоу, освен мен и Скааиат, която знаеше тази дума.

Устата на Скааиат Оуер се изкриви в горчива усмивка.

— Може би. Или пък не. Така или иначе, внимавай много, ако решиш да ѝ предложиш пари или услуга. Няма да го приеме добре. — После махна с ръка, добронамерено, но и примирено, сякаш да каже: „Макар че ти, разбира се, ще постъпиш както сама решиш“. — Предполагам, че вече си видяла новата си лейтенанта. Бебето.

Имаше предвид лейтенанта Тизаруат.

— Защо е дошла тук вместо да отиде директно на совалката?

— Дошла е да се извини на младшата инспектора. — Заместницата на Даос Цейт, заела мястото ѝ във външния офис. — Майките им са братовчеди. — Формално думата, която използва Скааиат, обозначаваше хора от различни къщи, които имат обща родитела или прародители, но неформално се използваше за далечна роднина, която ти е приятели или с която си израснал заедно. — Вчера е трябвало да пият чай, но Тизаруат не отишла, нито отговорила на съобщенията им. А ти добре знаеш какви са отношенията между военните и пристанищните власти. — Тоест външно любезни, но със сериозна доза скрито презрение от страна на военните. — Моята младша инспектора се обидила.

— И защо на лейтенанта Тизаруат да ѝ пука?

— Никога не си имала майка, която ти е сърдита, задето си засегнала нейна братовчеда — каза с усмивка Скааиат, — иначе нямаше да питаш.

Така си беше.

— Какво мислиш за нея?

— Преди ден-два бих казала, че е лекомислена. Днес обаче е по-ниска от тревата. — „Лекомислена“ не се връзваше с хладнокръвното поведение на момичето, което бях видяла във външния офис. Освен ако не броиш онези невъзможни очи. — До вчера момичето знаеше, че отива към една от пограничните системи да работи на бюро.

— Тираната ми праща бебе администратора ?

— Ако питаш мен, изненадана съм, че изобщо ти праща бебе, без значение какво — каза Скааиат. — Не бих се изненадала, ако сама беше тръгнала с теб. Но може би не са ѝ останали достатъчно тела тук. — Пое си дъх, сякаш да каже още нещо, но после смръщи вежди и килна глава настрани. — Извинявай, но трябва да свърша нещо.

Доковете бяха пълни с кораби, които се нуждаеха от провизии, ремонт или спешна медицинска помощ, кораби, хванати в капан в системата, факт, който никак не се харесваше на екипажите и пътниците им. Хората на Скааиат от дни работеха при пълно натоварване и почти без почивка.

— Разбира се — казах с поклон. — Няма да ти преча.

Тя все още слушаше съобщението. Обърнах се да си ходя.

— Брек. — Погледнах през рамо. Главата на Скааиат бе все така наклонена леко встрани, знак, че връзката ѝ със Станцията или с някоя капитана още не е прекъснала. — Пази се.