Ан Райс - Ве

върна.

А колкото до новата му ясновидска дарба, тя няма нищо общо. Не е

нищо повече от някакъв случаен страничен ефект.

- Разбирате ли, аз виждам само проблясъци - лице, име.

Абсолютно ненадеждно е.

През онази нощ, в лекарската стая в болницата, тя го видя по

новините - жизнен триизмерен мъж. И отново онези незабравими сини

очи, и добродушната усмивка. Всъщност в него имаше нещо невинно, простите му открити жестове говореха за човек, който отдавна се е

отказал от притворността и от това да се опитва да усложнява и без

това сложния свят.

- Трябва да си ида у дома - каза той.

Какъв беше този акцент - нюйоркски?

- Не, нямам предвид тук у дома, а там, където съм роден, в Ню

Орлиънс.

А, оттам бил акцентът!

- Мога да се закълна, че това място има нещо общо със случилото

се. Постоянно виждам образи от дома.

Той отново сви рамене. По дяволите, беше адски хубав.

Но все още не можел да си спомни виденията преди смъртта. От

болницата не искали да го пускат, но трябвало да признаят, че

психически е напълно добре.

- Разкажи ни за способността си, Майкъл.

- Не искам да говоря за това. - Свиване на рамене. Гледа ръцете

си в черни ръкавици. - Искам да говоря с хората, които са ме спасили

- с бреговата охрана и онази жена, която ме е измъкнала от морето.

Искам да се свържа с тях. Съгласих се на интервю само заради това.

Тогава в кадър влязоха двама репортери от студиото. Разменяха си

шегички за <���силата>. И двамата се бяха убедили в нея.

За миг Роуан нито помръдваше, нито мислеше. Ню Орлиънс: и

той я молеше да се свърже с него. Ню Орлиънс: Е, това подреждаше нещата. Роуан вече бе длъжна да го стори. Бе

чула молбата от собствената му уста. А и трябваше да си изясни тази

история с Ню Орлиънс. Трябваше да говори с него: или пък да му

пише.

Когато се прибра у дома, тя отиде до старото писалище на Греъм, извади листове и писалка и написа писмо на Къри.

Разказваше му подробно всичко, което бе забелязала по време на

инцидента, от момента, в който го бе видяла в морето, докато не го

издърпа с макарата. А после, след миг колебание, добави и телефонния

си номер, адрес и кратък послепис.

<���Господин Къри, аз също съм от Ню Орлиънс, макар че никога не

съм живяла там. Осиновена съм в деня на раждането си и веднага са ме

отвели. Вероятно това, че и вие сте южняк, е просто съвпадение, но

реших, че трябва да го знаете. На яхтата вие стиснахте здраво ръката

ми за известно време. Не бих искала вашата ситуация да стане още

пообъркана от някакво неясно телепатично послание, което може да сте

получили в този миг, нещо, което може да няма никаква връзка с вас.

Ако имате нужда да поговорите с мен - завърши тя, - обадете ми

се в Университетската болница или в дома ми.>

Бе достатъчно умерено, съвсем неутрално. Само бе отбелязала, че

вярва в неговата сила и че е насреща, ако той има нужда от нея. Нищо

повече, никакво питане. Просто се интересува от състоянието му.

И все пак това не и? излизаше от главата - мисълта, че може да

сложи ръка в неговата и просто да каже: <���Аз ще си мисля за едно нещо, нещо, което се е случило веднъж, не, три пъти в моя живот. И искам

само да ми кажеш какво виждаш. Ще го направиш ли? Не мога да кажа, че ми го дължиш, задето ти спасих живота:>.

Точно така, не можеш. Така че не го прави!

Изпрати писмото директно на доктор Морис с <���Фед-Екс>.

Доктор Морис и? се обади на следващия ден. Къри бил напуснал

болницата предния следобед, веднага след телевизионната

пресконференция.

- Той е напълно откачил, доктор Мейфеър, но нямаме законно

основание да го задържим. Предадох му думите ви между другото - че

не е казал нищо. Но той е твърде обсебен от мисълта да приключи с

цялата тази история. Решен е да си спомни какво е видял там, нали

разбирате, голямата причина за всичко това, тайната на вселената, целта, порталът, номерът, бижуто. Никога не сте чували такива

дивотии. Ще изпратя писмото в дома му, но шансът е нищожен. Там

писмата пристигат на купчини.

- Това с ръцете му наистина ли се случва?

Тишина.

- Истината ли искате? Случва се сто процента, доколкото съм го

видял с очите си. Ако някога и вие го видите, направо ще ви изкара

ангелите.

Историята излезе в таблоидите в супермаркетите на следващата

седмица. Две седмици по-късно вариации се появиха и в <���Пийпъл> и в

<���Таим>. Роуан изрязваше статиите и снимките. Фотографите очевидно