Ан Райс - Ве

Гръмотевица изтътна над покривите и една мълния освети

зловещо цялата градина с нейните балюстради, високи

камелии и плажни кърпи, проснати върху множество столове

от метални винкели. Вятърът шибаше безжалостно всичко.

Внезапно чух сирени. Тръгнах към очакващия ме тротоар и

мярнах някакъв мъж. Стоеше напълно неподвижен до няколко

бананови дръвчета вдясно от портата.

Приближих се още и се вгледах в лицето му. Беше духът, който отново се бе материализирал за мен, но защо, за бога, нямах никаква представа. Сърцето ми туптеше лудо, почувствах моментно замайване и стягане в слепоочията, сякаш кръвообращението ми беше спряло.

Той изглеждаше точно както преди, видях блясъка на

тъмната коса и кафявите очи. Видях смътно и дрехите му, които бяха съвсем незабележими, ако не се броеше

прекалената им официалност и странната им неяснота. И

все пак виждах как проблясват дъждовните капки, които

падаха по раменете и реверите, и по косата му.

Но именно лицето му ме втрещи. Беше невероятно променено

от страданието, бузите му бяха мокри от безмълвния плач, докато ме гледаше в очите.

- За бога, проговори ми, ако можеш - казах аз; почти

същото, което помолих и отчаяния призрак на Стюарт. И

вече бях толкова подлуден от станалото, че скочих към него

и се опитах да го хвана за ревера, за да го накарам да ми

отговори.

Той изчезна. Само че този път усетих как става това.

Усетих топлината и внезапното движение на въздуха. Сякаш

нещо го изсмука. Банановите дървета се залюляха силно.

Вятърът зашиба клоните им и аз вече не бях сигурен какво

съм видял и какво съм почувствал. Сърцето ми пропусна удар.

Усетих как ми се завива свят. Време беше да се махам

оттук.

Забързах нагоре по Честнът стрийт покрай групички

ридаещи и зашеметени хора. После продължих надолу по

Джаксън авеню, далече от вятъра и дъжда, към абсолютно

чистата и спокойна улица, по която хората се движеха явно

без да знаят какво се е случило на няколко пресечки по-

нагоре. Само след секунди хванах такси за хотела.

Щом пристигнах, събрах вещите си и заедно с пиколото

свалих куфарите си във фоайето. Незабавно платих за

стаята и хванах такси към гарата, където се качих на

среднощния влак за Ню Йорк и в момента съм в спалното си

купе.

Ще пусна това писмо възможно най-скоро, а дотогава ще го

нося със себе си, с надеждата, че дори с мен да се случи

нещо, то ще бъде открито.

Все пак не мисля, че ще стане каквото и да било. Всичко

свърши. Историята стигна до ужасния си кървав край и

Стюарт беше част от нея. Само Господ знае каква роля е

изиграл онзи призрак, но няма да изкушавам демона отново, като се върна назад. Всичките ми инстинкти ми казват

веднага да се махам оттук. И ако забравя дори за миг това, разполагам със спомена за Стюарт, който да ми го напомни.

Защото на онова стълбище той се опита да ми каже да се

махна от къщата.

Ако не успеем да се видим в Лондон, моля ви, приемете

съвета ми. Не изпращайте друг на онова място. Поне засега.

Наблюдавайте и чакайте, както гласи и нашето мото.

Разгледайте доказателствата, опитайте се да извлечете

някакви поуки от случилото се. И най-вече - проучете добре

досието на вещиците Мейфеър. Проучете го в дълбочина и

подредете материалите.

Лично аз смятам, че нито Лашър, нито Стела имат нещо

общо със смъртта на Стюарт. И все пак останките му са

под онзи покрив.

Съветът обаче може да разгледа данните на спокойствие. И

отново повтарям - не изпращайте никого.

Не можем да се надяваме на възмездие в съда по отношение

на Стюарт. Не можем да се надяваме на законово

разрешаване на проблема. Дори при разследването, което

неизбежно ще последва ужаса от тази нощ, няма да бъде

предприет обиск на къщата и имота на Мейфеър. Как можем

ние да се надяваме да предприемем подобно нещо?

Но Стюарт никога няма да бъде забравен. И аз съм

достатъчно мъж, дори в заника на живота си, за да вярвам, че трябва да има възмездие както за него, така и за Петир.

Въпреки че не зная върху кого ще се стовари то.

Не говоря за отмъщение. Говоря за разкриване, за разрешение

на проблема. Говоря за последната, разобличителна светлина

на истината.

Тези хора, тези Мейфеър, вече не знаят кои са всъщност.

Твърдя, че младата жена беше невинна. Убеден съм в това.

Но ние знаем. Ние знаем. И Лашър знае. А кой е Лашър? Кой е