Ан Райс: Ве

започнах да си проправям път през тълпата към предната

врата.

Сигурно бяха минали към три минути и аз бях успял да

стигна едва до колоната на стълбището, когато го видях

отново, или поне ми се стори, че за един ужасен миг зърнах

кестенявия мъж от огледалото. Този път той се взираше в

мен над нечие рамо от ъгъла на салона.

Опитах се да го открия, но не можах. Хората се блъскаха в

мен, сякаш нарочно се опитваха да ми попречат, въпреки че, разбира се, не беше така.

Тогава осъзнах, че някой пред мен сочи стълбите, които вече

бях подминал. Само на няколко стъпки от вратата, аз се

обърнах и видях на стълбището дете - много красиво русо

момиченце. Без съмнение беше Анта, въпреки че изглеждаше

доста дребна за осемте си години. Беше облечена с

фланелена нощница и беше боса. Плачеше и гледаше през

перилата към вратите на предната стая.

Аз също се обърнах и погледнах натам, в същия миг някой

въздъхна силно и тълпата се раздели. Уплашени хора се

разбягваха от вратата. Един червенокос мъж стоеше на

прага вляво от мен и се взираше в стаята. И докато го

гледах отмалял от ужас, той вдигна пистолет с дясната си

ръка и стреля. Оглушителният трясък разтърси къщата.

Хората се паникьосаха. Въздухът се изпълни с писъци. Някой

бе паднал пред предната врата, а другите просто го

прегазваха и тичаха навън. Всички се опитваха да избягат от

къщата.

Видях Стела да лежи на пода в средата на предната стая.

Лежеше по гръб, главата и? беше извърната на една страна.

Взираше се в салона. Аз хукнах напред, но не успях да спра

червенокосия мъж, който застанат над нея и стреля отново.

По тялото и? премина конвулсия, а от едната страна на

главата и? рукна кръв.

Хванах копелето за ръката, а той стреля отново. Куршумът

не я улучи и мина през вратата. Писъците станаха още

повече. Някъде се чупеше стъкло. Наистина, прозорците бяха

строшени. Някой се опита да хване мъжа изотзад, а аз успях

да изтръгна пистолета от ръката му и без да искам

настъпих Стела по краката.

Коленичих с пистолета в ръка и го плъзнах силно по пода.

Убиецът вяло се опитваше да се пребори с поне шестима

мъже. Навсякъде около нас стъклата на прозорците се

пръскаха и парчетата валяха върху Стела. Кръвта течеше по

врата и? и по смарагда на Мейфеър, който сега лежеше

накриво върху гърдите и?.

Следващото, което си спомням, беше чудовищният трясък на

гръмотевица, който изличи оглушителните писъци.

Почувствах, че наближава порой, и много скоро го чух как се

излива по верандите. После светлините изгаснаха.

Последваха няколко светкавици и на тяхната светлина видях

как мъжете влачат убиеца към вратата. До Стела беше

коленичила някаква жена, която вдигна безжизнената и? ръка

за китката и после нададе ужасяващ писък.

Детето също беше влязло в стаята. Стоеше босо и се

взираше в майка си. После започна да пищи. Гласът му се

извиси пронизително над останалите: <���Мамо, мамо>, и сякаш

с всеки нов напън то осъзнаваше случилото се все по-

дълбоко.

- Някой да изведе детето! - извиках аз. И наистина, някакви хора се събраха около него и се опитаха да го

изведат от стаята. Аз се отдръпнах от пътя им и почти с

пълзене се добрах до страничния прозорец, който извеждаше

на верандата. Блесна още една мълния и видях как някой

взима пистолета, после го подаде на друг, а той на трети, който го пое, все едно е живо същество. Впоследствие

отпечатъците щяха да станат безполезни, както често

става, но пък имаше безброй свидетели. Нямаше причина да

оставам в къщата. Обърнах се, прекосих страничната

веранда в пороя и излязох на моравата.

Там се бяха скупчили стотици хора, жените плачеха, а

мъжете се опитваха да ги заслонят от дъжда със саката си.

Всички бяха подгизнали и трепереха, объркани и

недоумяващи. Светлините примигнаха за секунда, но нова

ужасяваща мълния предвести окончателното им умиране.

След миг един прозорец на горния етаж се пръсна в дъжд от

искрящи стъкълца и отново избухна паника.

Аз забързах към задната част на имота - исках да си

тръгна незабелязано по задния път. Притичах по каменната

пътека, изкачих двете стъпала към задния двор около

плувния басейн и огледах алеята пред портата.

Дори през пелената на дъжда успях да видя, че вратата е

отворена и отвъд нея блещукат мокрите павета на улицата.