Ан Райс - Лашър

Сякаш една вещица не можеше да се пази и сама.

- Да, да - бе казал Райън същата вечер. - Не съм забравил за черното порше, но ти не бива да забравяш какво ми обеща - че няма да го караш с повече от петдесет и пет мили в час.

- О, пак се шегуваш, нали? - отвърна тя. - Защо, по дяволите, ще искам да карам порше с над петдесет и пет мили в час?

Пиърс едва не се задави със своя джин с тоник.

- Нали няма да купиш на това дете ковчег на колела! - изуми се леля Беа. Тя все се месеше. Без съмнение щеше да докладва на Джифорд за идеята.

- Какво дете? Не виждам дете наоколо, а ти? - беше отвърнал Пиърс.

Мона щеше да продължи да говори за фонда, но все пак беше Марди Грас, хората бяха уморени и чичо Райън бе потънал в бездънната яма на любезен разговор с Рандъл. Чичо Рандъл бе се обърнал към нея да и? каже да замълчи. Все така правеше, откакто Мона го бе завела в леглото, но не и? пукаше. Това бе просто експеримент, нищо повече, да сравни един мъж на осемдесет с младите момчета.

Сега нейната цел бе Майкъл. Майната му на чичо Рандъл. Той и? беше интересен само защото беше толкова стар, а начинът, по който един много стар мъж гледа младо момиче, и? се струваше много вълнуващ. Но чичо Рандъл не беше мил мъж. А Майкъл беше. Мона харесваше неговата доброта. Тя самата се бе лишила от тази черта преди много време. Някак си делеше света на добър и недобър - ако може така да се каже.

Е, утре ще продължи с акциите.

Утре или вдругиден може би щеше да направи и истинска презентация за «Мона Едно», на базата на най-успешните компании на борсата за последните пет години. О, така лесно се увличаше в мечти - «Мона Едно» щеше да се разрасне толкова много, че тя ще създаде още една фирма «Мона Две», а после и «Мона Три», ще пътува из целия свят със собствения си самолет, за да се среща с директорите на компаниите, в които ще инвестира.

Ще контролира фабрики в Китай, офиси в Хонконг, научни изследвания в Париж. Виждаше се с каубойска шапка на тези обиколки. Сега нямаше такава, сега имаше само панделка. Но някак си винаги се виждаше с каубойска шапка на главата, когато излиза от въображаемия самолет. И всичко това щеше да се случи. Беше сигурна.

Може би сега му беше времето да покаже на чичо Райън разпечатката на акциите, които бе следила последната година. Ако беше инвестирала в тях, вече щеше да е спечелила цяло състояние. Да, трябваше да разпечата този файл.

О, пак се беше унесла в мисли.

Тази нощ бе тук на път към най-важната си цел - завоюването на апетитното парче, наречено Майкъл. И откриването на мистериозната «Виктрола».

Позлатените столове с прави облегалки сияеха грациозно в сенките. Бродирани възглавници бяха разхвърляни красиво по дивана. Над всичко това се стелеше воал от неподвижност, сякаш светът отвъд се бе разтворил в дим. Прах по пианото. Бедната стара Еужения май не беше много добра в чистенето? А Хенри вероятно бе твърде важен, за да се заеме с това. И Майкъл, твърде болен и безразличен, за да се грижи за каквото и да било.

Мона излезе от двойния салон и тръгна към подножието на стълбите. Тук беше много тъмно, както и трябваше да бъде, като стълба към небеса от сенки. Докосна новото дърво и после започна да се изкачва. Най-после беше в къщата, бродеше из нея сама и свободна в мрака!

- Чичо Жулиен, тук съм - пропя съвсем тихо. Когато стигна до върха на стълбището, видя стаята на леля Вив отворена и празна. Точно както и очакваше.

- Бедни Майкъл, ти си мой - рече Мона тихичко и когато се обърна, видя, че вратата на господарската спалня е отворена, а слабата светлина на нощната лампа се процежда в тесния коридор.

Значи си сам там вътре, голямо момче. Не се плашиш да спиш в стаята, в която умря Деидре. А да не забравяме и пралеля Мери Бет и всички онези хора, които са виждали призраци около нея. Пралеля Мери Бет, когато си е лягала в същото това легло, а кой знае какво още е ставало преди това?

Джифорд смяташе за ужасно, че Майкъл се е върнал в тази прокълната стая, но Мона го разбираше. Защо ще остава в младоженската спалня, след като Роуан го беше напуснала? Пък и това бе най-хубавата стая в цялата къща - северната господарска спалня. Той самият бе възстановил гипсовия таван и медальона. Беше лакирал огромното легло с балдахина.

О, тя разбираше Майкъл. Той също харесваше мрака по свой собствен начин. Защо иначе щеше да се жени за някой от това семейство? Нещо в него бе привлечено от тъмнината. Той се чувстваше добре в сумрака, в мрака, също като нея. Разбра го, когато го видя да се разхожда в градината нощем. Ако той харесваше ранното утро, в което тя се съмняваше, то щеше да е само защото то също е сумрачно и неясно.