Unknown - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

Лорен премести невъзмутимия си поглед върху мен и след това го насочи отново към Елодин.

— Вярно е.

— Ами, пусни го отново вътре — подкани го Елодин. — Трябва да чете разни неща. Вече си му дал урок.

— Той е безразсъден — отвърна Лорен с равен тон. — Планирах забраната да продължи година и един ден.

— Да, да, това е много традиционно — въздъхна Елодин. — Защо не му дадеш втори шанс? Аз ще гарантирам за него.

Лорен ме изгледа продължително. Опитах се да придобия възможно най-отговорен вид, което не беше много лесно, като се имаше предвид, че се намирах на покрива посред нощ.

— Много добре — отвърна Лорен, — но само в „Томове“.

— „Гробниците“ са за некадърните глупаци, които не могат да си сдъвчат сами и храната — презрително заяви Елодин. — Моето момче е ре'лар. Той струва колкото двайсет от тях! Трябва да изследва Книгохранилището и да открие всякакви безполезни неща.

— Не се безпокоя за момчето — отвърна Лорен с невъзмутимо спокойствие. — Безпокоя се за самия Архив.

Елодин се протегна, сграбчи ме за рамото и ме бутна леко напред.

— Какво ще кажеш за това? Ако го хванеш пак да прави някоя лудория, ще ти позволя да му отрежеш палците. Това би трябвало да послужи за пример, не мислиш ли? — предложи той.

Лорен бавно огледа двама ни. След това кимна.

— Много добре — каза той и затвори прозореца си.

— Готово. — Елодин широко разтвори ръце.

— Какво, по дяволите, искате да кажете? — попитах аз, като свих и разпуснах пръстите на ръцете си. — Аз… Какво, по дяволите…

— Какво? — озадачено ме изгледа Елодин. — Вече можеш да влизаш вътре. Проблемът е решен.

— Не можете просто така да му предложите да ми отреже палците! — възразих аз.

Той повдигна вежди.

— Да не би да смяташ пак да нарушиш правилата? — остро попита той.

— Какв… Не. Но…

— Тогава няма за какво да се безпокоиш — отсече той, след което се обърна и продължи нагоре по наклонения покрив. — Поне може би е така. Все пак, ако бях на твое място, щях да внимавам. Така и не се научих да разбирам кога Лорен се шегува.

* * *

Веднага щом се събудих на следващия ден, отидох до канцеларията на касиера и уредих сметката си с Рием, мъжа с изпито лице, който се занимаваше с финансите на Университета. Платих му спечелените с труд девет таланта и половина и си осигурих мястото в Университета за още един семестър.

След това отидох в „Регистри и списъци“, където се записах за наблюдение в Медика, както и на физиогномия* и медицина. Следващият предмет беше „Металургия на желязото и медта“ с Камар в Рибраника. Накрая записах „Симпатия за експерти“ с Елкса Дал.

[* Наука, занимаваща се с определяне на характера и личността на човека в зависимост от особеностите на външния вид и особено на лицето му. — Бел.прев.]

Едва тогава осъзнах, че не знам наименованието на предмета на Елодин. Прелистих регистъра, докато не забелязах името на магистъра, след което плъзнах пръста си до мястото, където наименованието бе записано с прясно тъмно мастило — „Увод към това как да не бъдеш глупаво магаре“.

Въздъхнах и записах името си на единствения празен ред отдолу.

> 12.

> Спящото съзнание

Когато на следващата сутрин се събудих, първата ми мисъл бе за занятията при Елодин. Усетих трепет на вълнение в стомаха си. След дългите месеци опити да накарам магистъра на имената да ме наставлява, накрая бях получил възможност да изучавам даването на имена. Истинската магия. Магията на Таборлин Великия.

Но първо работата, а после забавлението. С дълга към Деви, който тежеше на плещите ми, трябваше да намеря време за няколко часа работа в Рибарника.

* * *

Щом влязох в работилницата на Килвин, познатият шум, идващ от стотиците заети ръце, ми прозвуча като музика. Макар да бе опасно място, работилницата ми действаше странно успокоително. Мнозина студенти се възмущаваха от бързото ми издигане в редиците на Арканум, но си бях спечелил неохотното уважение на повечето от останалите изобретатели.

Видях Манет, който работеше близо до пещите, и заобиколих заетите работни маси, за да стигна до него. Той винаги знаеше коя работа е най-добре платена в момента.

— Квоте!

Огромната стая утихна, аз се обърнах и видях магистър Килвин, който стоеше на прага на своя кабинет. Повика ме с бързо махване на ръка и влезе обратно в стаята си.

Залата бавно се изпълни отново с шум и студентите се върнаха към работата си, но усещах как очите им ме следят, докато се провирах между масите на път към кабинета на магистъра.