Unknown - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

— Радвам се, че ти харесва. Но смятам, че все още съм ти длъжница. — Тя нервно прехапа устни и отпусна ръката си. — Обещай ми, че ще ми кажеш, ако си промениш мнението.

— Обещавам.

Тя отново се усмихна, махна леко с ръка и се отдалечи през двора. Докато я наблюдавах как крачи сред тълпата, си помислих, че прилича на вятър, който докосва повърхността на езеро. Само дето вместо да прави вълнички по водата, тя караше младите мъже да обръщат глава след нея, докато вървеше.

Все още я наблюдавах, когато до мен се приближи Уилем.

— Значи свърши с флиртуването? — попита той.

— Не съм флиртувал — възпротивих се аз.

— А трябваше — каза той. — Какъв е смисълът да те изчаквам учтиво, без да те прекъсвам, ако пропускаш такива възможности?

— Не е така — възразих аз. — Тя просто се държи приятелски.

— Очевидно — заяви той, а грубият му сийлдишки акцент подчерта още повече сарказма в гласа му. — Какво ти се падна?

Показах му плочката си.

— Един ден след мен си. — Той ми подаде плочката си. — Ще се сменя с теб за един йот.

Колебаех се.

— Хайде де — настоя той, — така или иначе не можеш да учиш в Архива като всички нас.

— Съчувствието ти е направо изумително — изгледах го ядосано аз.

— Пазя съчувствието си за онези, които са достатъчно умни, за да не накарат магистъра на Архива да изпадне в такава ярост, че да му избие пяна — рече той. — А на хората като теб мога само да предложа един йот за размяна. Искаш ли или не?

— Искам два йота — отсякох аз, докато оглеждах тълпата в търсене на студенти с лудо отчаяние в погледите, — ако мога да ги получа.

Уилем присви тъмните си очи.

— Един йот и три драба — предложи той.

Отново го изгледах внимателно и преценяващо.

— Един йот и три драба — съгласих се аз — и следващия път, когато играем на ъгли, ти ще вземеш Симон за партньор.

Той се разсмя и кимна. Разменихме си плочките и аз прибрах парите в кесията — _един талант и четири йота_. Малка стъпка напред. След миг разсъждение пъхнах своята плочка в джоба.

— Ще продължиш ли да се пазариш? — попита Уил.

— Мисля, че ще запазя тая дата — поклатих глава аз.

— Защо? — намръщи се той. — Какво ще правиш четири дни, освен да се терзаеш и да бездействаш?

— Ще се подготвям за събеседването си за приемане като всеки друг.

— Как? — попита той. — Нали все още ти е забранено да ходиш в Архива?

— Има и други видове подготовка — загадъчно отвърнах аз.

Уилем изсумтя.

— Това _хич_ не звучи подозрително — каза той. — И после се чудиш защо хората говорят за теб.

— Не се чудя защо говорят — поправих го аз. — Чудя се какво казват.

> 4.

> Катран и калай

Градът, който се бе разраснал около Университета през вековете, не беше голям. Всъщност си беше градче.

Въпреки това от нашата страна на Великия каменен път търговията процъфтяваше. Търговци докарваха каруци със суровини — катран и глина, камък гиб, поташ и морска сол. Докарваха и луксозни стоки — кафе от Ленат и винтишко вино, а също и хубаво тъмно мастило от Аруех, чисто бял пясък за нашата стъкларска работилница и фино изработени сийлдишки пружини и винтове.

Когато същите тези търговци си тръгваха, каруците им бяха натоварени със стоки, които човек можеше да намери само в Университета. Медика правеше лекарства — истински лекарства, а не оцветена смрадлива вода или пенкилер за едно пени. Алхимическият комплекс произвеждаше собствени чудеса, за които имах само бегла представа, както и суровини като нафта, сяра и двойно гасена вар.

Може и да съм пристрастен, но според мен е справедливо да се каже, че по-голямата част от материалните чудеса на Университета идваха от работилницата за изобретения — шлифовани стъклени лещи, блокчета волфрам и стомана от Глантз и златни листове, които бяха толкова тънки, че се късаха като хартиени салфетки.

Но ние правехме много повече от това. Произвеждахме симпатични лампи и телескопи, топлопоглъщатели и други механизми, помпи за сол, трилистни компаси, една дузина варианти на лебедката на Текам и оста на Делевари.

Изобретателите като мен изработваха тези неща и когато търговците ги купуваха, ние получавахме комисионна — шейсет процента от продажбата. Това беше единствената причина да разполагам с някакви пари. И тъй като по време на приемните изпити нямаше занятия, разполагах с цял цикъл дни за работа в Рибарника.

* * *

Отидох до Ателието — склада, от който изобретателите вземаха срещу подпис инструменти и материали. Изненадах се, като видях един висок и блед студент, който стоеше до прозореца и изглеждаше дълбоко отегчен.