Unknown - Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1

Постарах се гласът ми да звучи самоуверено, но и загрижено и, разбира се, без паника. В края на краищата аз бях героят на тази сцена.

В спалнята димът беше гъст, отразяваше оранжевата светлина от камината и лютеше на очите ми. До стената имаше масивен дървен скрин, голям колкото някоя работна маса в Рибарника. Пламъците примигваха и облизваха ръбовете на чекмеджетата. Очевидно Амброуз наистина държеше куклата в чекмеджето си с чорапи.

Вдигнах близкия стол и го използвах, за да разбия прозореца, през който се бях промъкнал преди няколко нощи.

— Разчистете улицата! — изкрещях надолу.

Изглежда, че най-долното чекмедже отляво гореше най-силно и когато го отворих, пламъците избуяха лакомо от достъпа на свеж въздух до тлеещите дрехи вътре. Усетих мириса на горяща коса и не ми остана друго, освен да се надявам, че не съм изгубил веждите си. Не исках през целия следващ месец да имам постоянно учудено изражение.

След като първоначалното избухване на пламъците премина, аз си поех дълбоко дъх, пристъпих напред и извадих от скрина с голи ръце тежкото дървено чекмедже. Беше пълно с тлеещи, обгорени дрехи, но докато тичах към прозореца, чух как нещо тежко тропа в дървото на дъното на чекмеджето. То се запремята, когато го запокитих през прозореца, а дрехите избухнаха в пламъци, щом вятърът ги подхвана.

След това издърпах най-горното чекмедже отдясно. Веднага щом го извадих, от него се надигна почти плътна стена от дим и пламъци. Когато махнах и второто чекмедже, празното пространство в скрина образува нещо като комин, който осигури на огъня всичкия необходим въздух. Докато мятах второто чекмедже през прозореца, чух глухото боботене на огъня, който обхващаше лакираното дърво на скрина и дрехите вътре.

Долу, на улицата, хората, които бяха привлечени от суматохата, правеха всичко възможно да изгасят пламтящите останки. В средата на малката тълпа Симон ги тъпчеше с новите си ботуши, разтрошавайки ги на малки парчета като момче, което шляпа в локвите след първия пролетен дъжд. Дори куклата да бе останала невредима при падането, не би могла да оцелее и след това.

Това не беше нещо маловажно. Преди двайсет минути Деви ми даде сигнал, че вече е опитала восъчната кукла. Тъй като нямаше резултат, това означаваше, че Амброуз без съмнение е използвал кръвта ми, за да направи моя глинена кукла. Един обикновен пожар нямаше да я унищожи.

Извадих останалите чекмеджета едно по едно и също ги изхвърлих на улицата, като спрях само колкото да сваля дебелите кадифени завеси около леглото на Амброуз и да ги увия около ръцете си, за да ги предпазя от топлината на огъня. Това също може да ви се види дребнаво, но не беше. Бях ужасе`н да не си изгоря ръцете. С тях бях изкарал всеки талант, който някога съм спечелил.

Виж, това, че ритнах нощното гърне по пътя обратно към скрина, беше дребнаво. Беше скъпо, направено от гледжосана керамика. Съборих го и то се затъркаля лудо по пода, докато накрая не се удари в камината и не се разби на парчета. Достатъчно е да спомена, че онова, което се разсипа по килимите на Амброуз, не беше купчина вкусни бонбонки.

Пламъците проблясваха през местата, където преди това бяха стояли чекмеджетата, и осветяваха стаята, а през счупения прозорец нахлуваше свеж въздух. Накрая се намери още един смелчага, който да влезе в помещението. Той използва едно от одеялата от леглото на Амброуз, за да предпази ръцете си, и ми помогна да изхвърля през прозореца и последните няколко горящи чекмеджета. Беше горещо, навсякъде имаше сажди и дори с помощта на мъжа вече се давех от кашлица, докато и последното чекмедже се запремята във въздуха към улицата.

Всичко свърши за по-малко от три минути. Няколко съобразителни посетители от кръчмата донесоха кани с вода и поляха все още горящия скелет на празния скрин. Хвърлих през прозореца тлеещите кадифени завеси и изкрещях: „Пазете се там долу!“, за да знае Симон да прибере обсадния ми камък от намачканата купчина плат.

Запалиха лампите и димът започна да се разнася с нахлуването на студения нощен въздух през счупения прозорец. В стаята влязоха хора, които искаха да помогнат, да позяпат или да клюкарстват. Около продънената врата на Амброуз се бе събрала групичка смаяни зяпачи и аз разсеяно се зачудих какви ли слухове ще се родят след тазвечерното ми представление.

Когато стаята се освети достатъчно, се учудих колко големи щети е нанесъл огънят. От скрина бе останала само купчина овъглени дъски, а измазаната стена зад него беше напукана и издута от топлината. Белият таван беше осеян с черни сажди.